Радев и отбраната на ЕС: колко външни политики има България

Коментар на Емилия Милчева:

В разстояние на 24 часа президентът Румен Радев критикува европейския план за превъоръжаване и се срещна с поканена от него американска бизнес делегация, в която са представени компании от отбранителната, космическата и кибер индустрията и високите технологии. Изявлението му, че не бърза да се присъединява към “фанфарите” за превъоръжаване е опит за подкопаване на усилията на Европа да се превърне в реален фактор на сигурността, но действията му загатват за планове за модернизация на армията с помощ отвъд Океана.

Радев изразява скептицизъм относно Европейския план за превъоръжаване, като твърди, че средствата ще дойдат от заеми и пренасочване на структурни фондове, което би ощетило сектори като ВиК, инфраструктура и социални проекти. Той обаче пропуска истината, че сигурността е основополагаща за икономическото развитие. Ако Европа остане уязвима и зависима в отбранително отношение, това би довело до още по-големи икономически рискове.

България извън отбраната на ЕС?

От една страна, президентът е против европейската стратегия за превъоръжаване, но от друга - настоява за модернизация на българската армия и укрепване на отбранителната индустрия – като не Брюксел, а правителството да се погрижи за това. Тоест, България да не разчита на общоевропейски инициативи и да остане извън общата стратегия на ЕС, което би я поставило в слаба позиция, но не само нея.

Радев призовава правителството да бъде критично към ангажиментите на страната в контекста на европейската отбрана. В условията на нарастващи заплахи за Стария континент липсата на солидарност и обща политика в отбраната отслабва позициите на ЕС като глобален играч, което пък е съвсем в унисон с новия вятър отвъд Океана.

Последователната линия на президента като критик на европейските политики е известна, но той не предлага реалистична алтернатива за справяне с руската заплаха и подсигуряване на мира, за който непрестанно говори. Преувеличени са обаче твърденията му за ентусиазма в Брюксел относно 800-те милиарда евро инвестиции в отбраната, за които казва, че “такива пари няма”. Но с тази несигурност в ЕС са наясно - става въпрос за 150 милиарда евро под формата на заеми, гарантирани с неизползвани средства от бюджета на ЕС, и 650 млрд. евро, които държавите членки биха могли да осигурят чрез гъвкави фискални правила.

Предизвикателството е дали всички страни ще го направят, след като единодушно подкрепиха плана, представен от председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.

И замириса на барут…

За разлика от държавния глава, премиерът Росен Желязков потвърди управленската позиция за интеграция в европейската отбрана. Това е добра възможност за България военната индустрия да се възползва от европейските фондове и националния бюджет, за да се развива ”екстензивно”. По този пункт правителство и президентство се разминават, но по други са в синхрон и единодушие - например, че стратегическото партньорство със САЩ в областта на отбраната и новите технологии трябва да продължи.

Президентът обаче прояви настойчивост по конкретна частна инвестиция за завод за барут, която не може да стартира от година - с аргумента, че България трябва да развива собствено производство на тази суровина, основен компонент в боеприпасите, осигуряващи най-големите приходи. Сега българските оръжейни предприятия осигуряват барут предимно чрез внос от Сърбия, а близо 40% от патроните и снарядите, които Украйна използва срещу руската армия, са произведени в България.

Радев припомни, че близо година е поставял темата пред “отговорните институции” във връзка със заявеното инвестиционно намерение, но остава без реакция. През януари т.г. в интервю за “Свободна Европа” бившият военен министър Бойко Ноев разкри, че санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания и лидер на “ДПС - Ново начало” Делян Пеевски осуетил изграждане на стратегически завод за барут край Шумен. В последния момент заводът не получава статут на стратегически обект през 2024 г., въпреки че за него е имало проект на решение на Министерски съвет. Проектът е на оръжейния търговец и производител Емилиян Гебрев, който, според медийни публикации, също е внасял барут за български оръжейни предприятия.

Влиянието на Пеевски?

Какво ще направи настоящата власт, която също е податлива на влиянието на Пеевски? При посещението си в завод “Арсенал” в Казанлък премиерът Желязков заяви, че е най-добре, “когато има верига на доставките, която е непрекъсваема и собствено производство на материали”. Дали заводът на Гебрев ще получи зелена светлина, не е ясно. Но с инвестиции и европейско финансиране България може да модернизира заводите си (“Арсенал”, ВМЗ Сопот, “Дунарит” и др.) и да увеличи производството на стандартизирани боеприпаси за НАТО, за което се говори още откакто започна руската агресия в Украйна.

През 2023 г. обаче президентът не гледаше отвъд Океана, а към Брюксел, когато заяви, че заедно с Европейската комисия ще се работи за повече инвестиции в българската военно-отбранителна индустрия. Тогава назначеният от него служебен кабинет отказа България да се присъедини към обща поръчка на ЕС за Украйна за доставка на 1 милион 155-милиметрови артилерийски снаряда (натовски стандарт, б.а.). Само няколко дни по-късно обаче “Файненшъл Таймс” съобщи, че САЩ са сключили сделка с български оръжейни предприятия именно за такива снаряди.

Въпросът с правомощията на Радев

Конституцията отрежда на държавния глава определени правомощия за външната политика, но не и за договорите, които правителството сключва в областта на отбраната, енергетиката, инфраструктурата и др. Помни се активността му и лобирането на назначени от него служебни министри за избор на шведските бойни самолети Gripen за българските ВВС, вместо американските F-16, които одобри парламентът.

Няма нужда президентът да надува фанфарите за европейския план за превъоръжаване. Само да не пречи.

Прочети цялата публикация