21 март е Световен ден на поезията!

«Поезията е вечна, както е вечна нуждата от идеал в живота.» Николай Лилиев

Първият ден на пролетта - 21 март, е Световен ден на поезията! И както пролетта е надежда за нов живот на всяко живо същество, така и в поезията намираме надежда за душите ни. Поезията може да бъде отговор на най-силните и дълбоки духовни въпроси и търсения на съвременния човек, но затова трябва да се привлече колкото се може повече внимание към творбите, както на поетите класици, така и на съвременните поети.

Решението да бъде отбелязван Световен ден на поезията (World Poetry Day) на 21 март е взето на 3.11. 1999 г на 30-та сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) /26 октомври - 17 ноември 1999/ в Париж, Първият световен ден на поeзията се провежда в Париж под мотото "За всеки жив читател и всеки жив поет."

Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, "да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия".

Честито на всички, които пишат, четат и харесват поезия!

Честит Световен ден на поезията! Нека словото продължава да вдъхновява, да вълнува и да докосва душите ни! Да са живи и здрави всички поети, писатели и любители, които творят и се вълнуват от красотата на словото!

Честит празник на всички, които създават магия с думите и за тези, които я усещат със сърцето си! ❤️

С пожелание за създаване на стойностни произведения и оценен от публиката труд! ????

Оля Ал-Ахмед ПОЕТЪТ Поетът е особено създание, той е полу човек. Създаден е за назидание, Преражда се от век във век. Поетът с мислите говори, а те в главата му се лутат. С тях не иска той да спори, На хартия ги избутва.... Поетът често чува гласове, И за поетите това е норма, С тях те гонят бесове, Затова са винаги във форма. Поетите - не ги съдете! Те са различни, неразбрани, Моля ви, не ги пъдете - Душите им са тъй раздрани. Поетите на почит са били, Някога в империи и царства, Богопомазани – дали? Царете обсипвали ги с благодарства! Днес поетът не е фактор, Подиграван, ритан, смазан, Държавата му е редактор, От масите е с кал измазан... И въпреки това той съществува, А думите му са безкрайни, Истини във стихове бленува, Словата му са тъй омайни.... Поетите са вечни, те не умират! Прераждат се и продължават, Поетите никога не спират, В безвремие безкрайност притежават.... Поетите са миротворци Ръка подават и помагат с рими, Отварят с думи затворени прозорци, И укротяват ветровете мними.... Поетите – целители душевни, Лекуват даже и телата, от атаки злободневни и ударите на съдбата... Поетите са лудите нормални, Раздаващи законите вербални. Поетите са силните нежни души Които никой няма право да руши! Оля Ал-Ахмед с. Езерово, Източните Родопи

Прочети цялата публикация