Телескоп направи най-ясните и ранни СНИМКИ на Вселената досега

Астрономи публикуваха най-ясните изображения на ранната Вселена, правени до момента, потвърждаващи точността на водещата теория за нейното възникване и развитие.

Изображенията показват космическа светлина, пътувала над 13 милиарда години, за да достигне телескопа Atacama Cosmology Telescope (ACT) в Чили. Те улавят момент от историята на Вселената, когато тя е била едва на около 380 000 години – период, който учените сравняват с „бебешки снимки“ на нашата вече зряла Вселена.

В този ранен етап Вселената е излъчила т.нар. космическо микровълново фоново лъчение – светлината, възникнала непосредствено след Големия взрив, когато Вселената се е охладила достатъчно, за да стане прозрачна. Именно този слаб светлинен отпечатък дава на учените първата възможност да надникнат към нейното „детство“.

Освен прехода от мрак към светлина, новите изображения разкриват с висока резолюция формирането и движението на газови облаци от първичен водород и хелий, които по-късно са образували звездите и галактиките, които познаваме днес.

The Universe's Oldest Light in Detail The Atacama Cosmology Telescope (ACT) has created the most detailed map of the cosmic microwave background. This is the light that began to travel freely 380,000 years after the Big Bang. Before that, the hot, opaque Universe was filled with… pic.twitter.com/8xSNYVwmXS

— Black Hole (@konstructivizm) March 21, 2025

„Имаме възможност да наблюдаваме през цялата космическа история – от нашата собствена галактика, Млечния път, чак до далечните галактики с огромни черни дупки, стигайки до самото детство на Вселената“, споделя Джо Дънкли, професор по физика и астрофизика в Принстънския университет и ръководител на анализа на данните от ACT.

Анализът на новите изображения потвърждава, че наблюдаемата част на Вселената се простира на почти 50 милиарда светлинни години във всяка посока от Земята. Въпреки че Вселената е на приблизително 13,8 милиарда години, през това време тя непрекъснато се е разширявала, което обяснява значителните ѝ размери.

Резултатите показват също, че Вселената съдържа маса, еквивалентна на около 1900 „зета-слънца“, или близо 2 трилиона трилиона слънчеви маси. От тях само 100 „зета-слънца“ са от обикновена материя – предимно водород и хелий.

Останалата маса включва около 500 „зета-слънца“ тъмна материя – все още неуловима субстанция, и 1300 „зета-слънца“ тъмна енергия, загадъчна сила, която кара Вселената да се разширява ускорено.

Изследването представлява сериозно потвърждение на стандартния модел на Вселената, известен като Lambda CDM (Lambda студена тъмна материя). Данните не показват наличието на нови частици или необичайна физика в ранния космос.

„Нашият стандартен космологичен модел премина през най-строгите си тестове и резултатите са отлични“, заявява Дейвид Спъргел, астрофизик и съавтор на изследването. „Тествахме го за различни форми на нова физика и не открихме никакви признаци за такива."

Телескопът ACT приключи своята дейност през 2022 г., а неговият наследник – обсерваторията „Саймънс“ – започна работа тази седмица и вече направи първите още по-детайлни изображения на младата Вселена.

???? Princeton's Atacama Cosmology Telescope collaboration releases high-def images of the baby universe! Professors Jo Dunkley, Suzanne Staggs, Lyman Page, and grad student Zach Atkins lead this groundbreaking work. ???????? pic.twitter.com/NwR5bcUBvY

— PrincetonPhysics (@PrincetonPhys) March 21, 2025

„Прекрасно е, че ACT приключва работата си с такива резултати“, коментира Ерминия Калабрезе, ръководител на научния екип от университета в Кардиф. „С тези нови данни възможните сценарии за нашата Вселена стават все по-ясни и конкретни.“

Прочети цялата публикация