Как Китай се сдоби с най-големия боен флот в света

Китайските разходи за отбрана растат от години. Бойният флот на страната също усилено се модернизира и разширява. Тайван ли е в основата на това развитие и къде все още са слабите места на китайските Военноморски сили?

„Шандон" е първият самолетоносач, построен изцяло в Китай. Той се базира на „Ляонин" - първия китайски самолетоносач. Той е построен в Съветския съюз, след което е закупен и напълно преустроен от Китай, припомня АРД в своя обширна публикация по повод започналите китайски военни маневри край бреговете на Тайван.

Германската обществено-правна медия пише още, че в момента се тества още по-голям китайски самолетоносач, а други са в процес на планиране и строителство. Много детайли не са известни, тъй като китайското държавно и партийно ръководство държи под строга секретност информациите за своите военни.

„Има много спекулации, но и някои неща се знаят", посочва пред АРД Май-Брит Щумбаум, директорка на консултантската фирма за изследване на геополитическия риск „The SPEAR Institute" и изследователка към Университета на Бундесвера в Мюнхен. „Отдавна се знае, че те се въоръжават", казва тя. Така например според британския Международен институт за стратегически изследвания между 2014 и 2018 година Китай се е сдобил с толкова кораби, с колкото разполагат Великобритания или Япония.

Броят на военните кораби расте

Британският институт отдавна наблюдава китайските военни и е установил, че флотът расте последователно. Американското министерство на отбраната предполага, че броят на китайските военни кораби тази година ще стигне 400, включително 65 подводници. Към това се добавят стотици други помощни и транспортни кораби, както и самолети под командването на Военноморските сили (ВМС).

АРД отбелязва, че САЩ все още имат най-мощния военен флот в света, но по количество Китай междувременно е изпреварил САЩ. „Те вече имат най-големите като численост военноморски сили, но и най-голямата армия в света - с два милиона войници. Към тях се добавят 510 000 резервисти, въоръжена народна полиция и все повече оборудване. Китайската отбранителна промишленост наистина работи на три смени - 24 часа в денонощието", посочва Щумбаум пред АРД.

На годишната среща на Националния народен конгрес в началото на март в Пекин бе обсъден и новият отбранителен бюджет - увеличението за тази година е със 7,2 процентна в сравнение с предходната. Министър-председателят Ли Цян подчерта пред присъстващите колко важно е за комунистическото ръководство укрепването на армията.

Китай ще интензивира военното обучение и ще защитава националния суверенитет и сигурността на страната, изтъкна Ли. Отбраната трябва да бъде подкрепяна на всички нива с целта да бъде постигнато „желязно единство между военните, правителството и народа".

Мащабна модернизация на армията

Китайският държавен и правителствен ръководител Си Дзинпин още от встъпването си в длъжност преди 12 години работи по всеобхватната модернизация на армията. Целта е тя до средата на века да се превърне в „армия от световна класа".

Но Китай не е тествал боеспособността си - от последното участие на страната във война са минали десетилетия, отбелязва АРД. За да се учат от другите държави, китайските военни постоянно участват в съвместни маневри с приятелски страни, например с Русия. Агресорът във войната срещу Украйна е стратегически партньор на Китай. Съвместно учение на руските, китайските и иранските ВМС се състоя съвсем наскоро - през март.

Същевременно отбранителните разходи на Китай растат от години, пише АРД. И допълва, че официалният военен бюджет не представя пълната картина - има разходи, които не са включени в него или най-малкото не са прозрачни. Парите за бреговата охрана на Китай, например, не присъстват в официалния военен бюджет. В тази връзка Мия Ноуънс от Международния институт за стратегически изследвания казва пред АРД: "Ние смятаме, че трябва да се добавят още 33 процента към отбранителния бюджет, за да се добие по-добра представа за разходите на Китай за армията". Според Ноуънс миналата година сумата е възлязла на 304 милиарда долара.

Но дори и така военните разходи на Китай остават под два процента от БВП, посочва Ноуънс. Т.е. под това, което отделят за тази цел много други държави. Ако говорим в абсолютни числа, Китай заема второ място по военни разходи след САЩ, които имат значително по-голям отбранителен бюджет.

Военни маневри

Разширяването и модернизирането на китайската армия обаче определено предизвиква загриженост в международен план. ВМС и бреговата охрана на Народната република действат все по-агресивно - включително в Южнокитайско море и около демократично управлявания остров Тайван, където китайските военни постоянно организират големи маневри.

Правителството в Пекин претендира, че островът е негова държавна територия, макар че Тайван никога не е бил под контрола на управляващата авторитарно в Китай комунистическа партия, припомня АРД. Китайското ръководство е хвърлило око и на акваторията около острова, казва Ноуънс. "Анализите показват, че Тайван би могъл да бъде от значение за по-нататъшното развитие на способностите на китайските военни, респективно сливането е важно за китайското ръководство."

Южнокитайско море е твърде плитко, за да могат китайските подводници да оперират там, без да ги разкрият, посочва още Ноуънс пред АРД. "Знаем, че китайските ВМС са се концентрирали сериозно върху разработката на собствени отбранителни технологии и способности за подводници. Това продължава да бъде слабо място на модернизацията. Но източното крайбрежие на Тайван предлага непосредствен достъп до много по-дълбоки води и би могло да допринесе за усъвършенстването на дълбоководния фрот."

Прочети цялата публикация