Четири деца, една детска стая: проблемът с наема в Германия

"Проверявам обявите всеки ден", казва Себастиан. Той живее със съпругата си Никол и четирите им деца в тристаен апартамент в Мюнхен. Шестимата разполагат със 75 квадратни метра жилищна площ, като детската стая е само една и е твърде малка - 10 квадратни метра, разказва германската обществена медия АРД.
Нощем единият от родителите спи с две деца в спалнята, а другият - с другите две в детската стая. "Бихме искали понякога да сме сами двамата, но все сме заедно с децата - през цялото време", казва Никол.
Децата на Никол и Себастиан са на възраст между 4 и 13 години. А колкото по-големи стават, толкова повече се изостря проблемът. Влязат ли в пубертета, ще стане просто невъзможно, казва Никол.
Семейството търси по-голям апартамент в Мюнхен и околностите му вече осем години и редовно кандидатства за жилище - поне веднъж всяка седмица. Но все още не са намерили апартамент, който да е достатъчно голям за шестима души и да е на достъпна цена, посочва АРД.
20 евро на кв.м.: отчайващо високи наеми в Германия
Причината за това е свитият пазар на жилища в Германия, който все повече се превръща в тежест за наемателите - особено в градските центрове. Ако през 2012 г. квадратният метър в жилище под наем в Мюнхен е излизал 11,40 евро, през 2024 г. той вече е бил почти 20 евро (19,79 евро за кв.м., без режийните разходи), сочат данните на изследователския институт Еmpirica и на акционерното дружество Value AG. Това представлява увеличение с повече от 70 процента, четем по-нататък в публикацията.
Подобна е тенденцията и в други големи германски градове. Така например от 2012 г. насам наемите във Франкфурт на Майн са се увеличили с 52%, в Дюселдорф с 55% и с почти 70% в Щутгарт. Най-голямо е увеличението в Берлин, където цената на квадратен метър за "студен" наем, тоест без режийните разходи, се е повишила с около 130 процента от 2012 г. насам.
Има няколко причини за това развитие на германския пазар на жилищата под наем, особено в големите градове. От една страна, броят на едночленните домакинства е нараснал значително. Докато през 1950 г. те са съставлявали едва около 19% от всички домакинства в Германия, през 2022 г. този дял е нараснал до почти 41%, сочат данните на Федералната статистическа служба.
Освен това много хора ги тегли към града. През 2022 г. 60 милиона души в Германия са живеели в големите градове или околностите им (над 70% от цялото население на страната). Изчисленията на института Pestel показват, че в Германия не достигат 540 000 жилища, а тенденцията е възходяща. Причината: строят се твърде малко жилища, което води до поскъпване на наемите, разяснява АРД.
Увеличението на цените обаче не е еднакво навсякъде: наемите са по-ниски в селските райони и в Източна Германия. Така например през 2023 г. нетният "студен" наем (без режийни разходи) е бил в Нюрнберг между 10 и 11,50 евро на квадратен метър и между 5,50 и 7 евро в Клаусниц, в източната провинция Саксония.
Праг на болката: 2600 евро за "топъл" наем
Но да напуснат Мюнхен не е опция за Никол и Себастиан. "Изградихме живота си тук", казва бащата на четири деца. Освен това двамата родители имат в Мюнхен добра работа: Себастиан работи в застрахователна компания, а Никол - в градската администрация. И въпреки това трудно могат да си позволят наемите в Мюнхен. "Положението е отчайващо", казва Никол пред АРД.
В момента за наетото от тях жилище с площ от 75 квадратни метра двамата плащат 1300 евро на месец (без режийните разходи), което е около 17 евро на квадратен метър. Ново жилище би им струвало значително повече, но семейството няма възможност да отделя над 2600 евро месечно за "топъл" наем - сума, която сериозно би надхвърляла 1/3 от месечния доход на домакинството. А експертите съветват за жилище да се отделят най-много 30 процента от нетния доход.
Но дори и за хората, които разполагат с повече финансови възможности, намирането на апартамент не е никак лесна задача, както показва случаят на Даря Стрелникова и Фабио Кнез. Двамата инфлуенсъри, които са известни и с участията си в риалити предавания, също са търсили нова квартира в Мюнхен. За да увеличат шансовете си, е трябвало да платят допълнително за услугата "Mieter Plus", която разширява видимостта на обявите. "Това е невероятно - търсиш жилище, но се налага да си вземеш и абонамент", казва Кнез.
След дълго търсене двойката все пак успява да намери апартамент под наем в Мюнхен, за който плаща не повече от 1/3 от нетния доход на домакинството. Съпоставими апартаменти в района, в който живеят сега, излизат до 3600 евро за "топъл" наем.
Средно по една покана за оглед на всеки три месеца
Толкова висок наем Себастиан и Никол не могат да си позволят. Не им помага и т.нар. "спирачка пред покачването на наемите" - един вид таван на наемите. Тя не позволява наемът да надхвърля с повече от 10 процента усреднения наем за даден район. Но тази ценова "спирачка" лесно може да бъде заобиколена - например ако собствениците декларират, че са извършили цялостна модернизация на жилището. В такъв случай наемът може да се определя свободно, обяснява АРД.
При това размерът на наема не е единственият проблем за Никол и Себастиан. Последният получен от тях отказ за оглед е бил заради това, че собственикът не желаел толкова много хора да живеят в жилището му. Шестчленното семейство получава средно по една покана за оглед на всеки три месеца, макар че изпраща поне по едно запитване всяка седмица. И търсенето продължава.
Автор: Лили Хилчер (АРД)
Прочети цялата публикация