Истинското значение на имената Ахил и Тетида

Милена ВЪРБАНОВА

Името на царя на Фтия и най-велик герой в стана на ахейците по време на Троянската война - Ахил Пелеев - има своя точен паралел в санскритското слово akhil, akhila, което във ведическата епоха в Индия е било и разпространено мъжко собствено име.

Значението на akhila е "цял, цялостен, неприкосновен, нерушим". А също и "вселена", доколкото санскритските понятия имат множество значения, отнасящи се както до земния, човешки - така и до божествения, небесен свят. Интересно е, че на санскритски akka е "майка", а от мита знаем каква огромна роля в живота на Ахил играе майка му Тетида с нейните свръхчовешки, божествени способности и природа.

Древноарийско, ведическо мъжко собствено име е и Kila, което ще рече "разрушител", а значението му като съществително нарицателно е "копие, оръжие, клин, стълб, лакът, огън, пламък". Смисълът на санскритския глагол kil е "връзвам, заковавам". Очевидна е близостта с глагола kill - "убивам" в английския език. Етимологическите речници свързват английското kill с немското qualen - "изтезавам, измъчвам". Този немски глагол може пряко да се свърже с българския "калявам", "закалявам" - калявам чрез страдания, огън и пр.

На кюрдски - индоевропейски, анатолийски - език, понятието qels ще рече "закален". Според мита, богиня Тетида, майката на Ахил, е закалявала младенеца в огън, държейки го за петата на единия крак, но съпругът ѝ Пелей, обзет от ужас, е прекъснал този процес, неразбирайки неговата същност. Така Ахил израства като непобедим воин, неуязвим, недосегаем за каквото и да било оръжие, само петата му - "ахилесовата пета" - остава незакалена. В този смисъл можем да тълкуваме името Ахил (Akhil) като А-Кил - "незакален".

Какво означава името Тедида (Тетис - Θετις) на майката на Ахил? Както многократно съм писала - вж. статиите ми "Думи за роднини(?!)", 2019 г. (в която се удивлявам на подобно пародийно заглавие) и "Титан - произход и значение на понятието", 2021 г. - словото "тетис", има съвсем конкретно значение и то е "цица, бозка, женска кърмеща гърда". Думата teta и днес е част от простонародния италиански език. Измислиците, че названието Тетида, едноименна внучка на една от шестте титаниди, означава "тетка", тоест "леля", са знак за печално невежество, тъй като понятието "тетка" също е производно от древното индоевропейско "teta" и е спомен от времената, когато сестрите или зълвите на майката, в нейно отсъствие, са я замествали в кърменето на детето ѝ - тогава жените са имали много деца, почти постоянно са кърмели и "заместването" на майката в това отношение е било възможно. Така че Тетида и "тетка" ( "леля") в никой случай не са тъждествени, а са различни производни от едно и също древно слово.

Още отдавна (вж. статията ми "Етнонимът гърци", 2021 г.) съм писала, че "Троянската война е трагичен сблъсък между пеласги, в който гърците изобщо не вземат никакво участие. В редица свои текстове, публикувани през годините и събрани в книгата ми "Името България и етнонимът българи" (изд. 25 юли 2024 г.), съм доказала, че троянците - тевкри, дардани, бриги - са част от древния български народ. И не разбирам наглостта на някакви хора, които в момента проглушават ушите ни със същата теза, биейки се в гърдите, че са нейни първооткриватели.

Въпросните неграмотници "превеждат" името на бог Арес като "Ярос(т)", името на цар Приам като "Прям"("искрен, откровен"), името на героя Ахил като Якил ("як"). Да оставим настрана карикатурното тълкуване на Тетида като "тетка" - "лелка". Тези невежествени безобразия се разпространяват с недотам чисти намерения в Ютуб и Гугъл - и се подемат от жадни за сензации българи, които в живота си не са разлистили нито една историческа книга, освен популярните четива в жълтите вестници. Разбирам, че апологетите на подобен тип "исторически разкрития" желаят да проникнат в укриваните досега знания за световната цивилизаторска роля на българите ( която е факт), за реалната възраст на българската писменост - но нима трябва да заменяме една лъжа с друга?

Нима трябва да налапваме въдицата на други шарлатани, които си позволяват "да тълкуват имена и понятия", без да владеят нито един древен и съвремен език? Без да могат да правят езикови анализи и сравнения? Комизми като "Ярос" и "Якил" ми напомнят шеговитите "обяснения" на имената Одисей и Менелай - като "оди сей" - "ходи да сееш" и "мене лай" - "лай по мене". Да, името Одисей има общо с българския глагол "ходя", но то е и свръхсложна игра на думи, с която Омир изпитва нашия интелект - обяснила съм това име в речника "Именник на древността", с който завършва книгата ми "Атланти и гиганти", изд. 2023 г.

Колкото до името на бог Арес - то означава ни повече, ни по-малко "ариец", "арий", с древен смисъл на "орач", защото преди да стане бог на войната, Арес е имал много по-обширни функции - като бог на земеделието и даровете на земята (вж. книгата ми "Връх България", изд. 2016 г.). Името Приам пък ще рече "камък" - от пеласгийската дума pria ("камък") - а също "първи", тъй като камъкът се отъждествява с първичния земен елемент.

Опростенческото тълкуване на старинните имена и понятия, прякото им свеждане до думи от съвременния български език - само въз основа на звукова прилика - невинаги е начинът да бъде защитена истината за изключителната древност на българския род и език. Този метод трябва да бъде използван предпазливо и само от хора с висока култура, владеещи древни езици. В противен случай се стига до изопачаване, омаловажаване и окарикатуряване на справедливата битка, водена от национално мислещите български историци за налагане на адекватна теория за произхода на нашия народ.

Прочети цялата публикация