Генна мутация, защитаваща от ХИВ, възниква преди 9000 години край Черно море

Генна вариация, която предпазва от заразяване с ХИВ, вероятно се е появила при хората преди хилядолетия, в периода между каменната епоха и ерата на викингите, разкрива ново научно изследване на хиляди геноми.
Изследването е публикувано на 5 май 2025 г. в престижното списание Cell и хвърля нова светлина върху произхода на специфичната генетична мутация, наречена CCR5-делта 32. CCR5 е протеин, намиращ се главно в клетките на имунната система, чрез който голяма част от щамовете на вируса на ХИВ проникват в човешките клетки и предизвикват инфекция.
Хората, притежаващи две копия на мутацията CCR5-делта 32, имат изключен CCR5 протеин, което практически прави техните клетки резистентни на заразяване с вируса на СПИН. Тази мутация вече е използвана от учените за успешно лечение на няколко случая на заразени с ХИВ пациенти.
Според екипа, ръководен от Саймън Расмусен и Кирстине Равн от Университета в Копенхаген, първият човек, който е носел тази полезна мутация, е живял в района около Черно море между 7000 и 5000 г. пр.н.е. Този период съвпада с началото на разпространението на земеделието в Европа и миграцията на земеделци от Близкия изток към европейския континент.
Чрез анализ на 934 древни и 2504 съвременни човешки генома, изследователите са установили, че тази вариация в CCR5 се разпространява изключително бързо в периода от 8000 до 2000 години преди нашето време. Изненадващо, данните противоречат на предишни предположения, че мутацията е възникнала значително по-късно – например в резултат от средновековните епидемии като чума или пък поради масовите миграции по време на викингската епоха.
Изследователите предполагат, че носителите на тази мутация са имали съществено предимство по отношение на оцеляването в условията на нови инфекциозни заболявания. Леонардо Кобучио от Университета в Копенхаген обяснява, че вероятно тази вариация на CCR5 е осигурила по-умерен имунен отговор, който е бил благоприятен в условията на ранните земеделски общества, където хората за пръв път започват да живеят масово в непосредствена близост.
„През прехода от ловно-събирателски към земеделски общества, натискът на инфекциозните болести се е увеличил значително, и умереният имунен отговор е бил по-полезен от агресивния, който често е увреждал самия организъм“, допълва Кобучио.
Остава открит въпросът какви точно патогени са предизвикали селективното предимство на CCR5-делта 32 в древността, но учените подчертават, че самото откритие представлява важна стъпка към разбирането на еволюцията на човешкия имунитет и неговото адаптиране към променящите се условия на живот.
Прочети цялата публикация