Гигантски плъхове, 3 пъти по-големи от обикновените, бяха открити от биолози

Учени откриха нов вид гигантски плъх с дължина над 85 см – три пъти по-голям от обикновения кафяв плъх.

Става дума за вида подалпийски вълнест плъх (Mallomys istapantap) – впечатляващ по размер, с остри резци, гъста козина и лапи с дължина 8 см. За пръв път той е заснет в естествената си среда: нощен видеозапис показва как животното се катери по дърво в търсене на храна.

Гигантският гризач обаче не броди из Европа – той обитава само трудно достъпните височини на планината Уилхелм в Папуа Нова Гвинея. Откритието е дело на чешкия зоолог и биолог д-р Франтишек Веймелка от Биологичния център на Чешката академия на науките и Университета в Южна Бохемия.

„Удивително е, че толкова голям и впечатляващ вид е останал толкова слабо изучен,“ казва ученият. „Колко още тайни крият тропическите планини?“

Mallomys istapantap е описан научно за пръв път през 1989 г. по музейни екземпляри. До днес обаче нямаше снимки или видеозаписи на животното в дивата природа, а последният регистриран екземпляр датира от преди 30 години.

Новите кадри и снимки, направени от екипа на Веймелка, са първото наблюдение на вида в естественото му местообитание – прохладни мъгливи гори и тревни зони на около 3700 метра надморска височина.

Измерванията показват, че плъхът достига 85 см с опашката и тежи почти 2 килограма – сравнимо с домашна котка. За сравнение: кафявият плъх е дълъг около 28 см и тежи между 200–300 грама.

A species of rat known only from historical museum material has been pictured alive and well in the mountains of Papua New Guinea, representing the first time this animal has been documented in the wild. ????https://t.co/JrZPe7WDhq

— IFLScience (@IFLScience) May 21, 2025 Нощен самотник със строга растителна диета

По време на шестмесечната експедиция д-р Веймелка сътрудничи с местни племена. С помощта на фотокапани и директни наблюдения, той събира данни за начина на живот, диетата, паразитите и поведението на този таен нощен обитател на горите.

Плъхът е изцяло тревопасен, скрива се в хралупи или подземни дупки през деня и се катери по дърветата през нощта. Тези особености вероятно обясняват защо видът остава недоизучен и почти непознат за науката.

Въпреки внушителните си размери, Mallomys istapantap не е най-големият плъх в света. Тази титла принадлежи на гамбийския кесиевиден плъх (Cricetomys gambianus), който достига 90 см, включително опашката. Също така впечатляващ е гигантският малгашки плъх от Мадагаскар, който стига до 60 см.

А най-големият гризач, съществувал някога, е вече изчезналият Neoepiblema acreensis – живял преди 10 милиона години в Амазония. Той е тежал около 80 кг и е бил с дължина 1,5 метра – колкото човек. За разлика от днешните гризачи, той е притежавал гигантски резци и миниатюрен мозък с тегло едва 114 грама.

Историята сочи, че повечето представители от така наречената мегaфауна – включително гигантските гризачи – са изчезнали заради климатични промени и човешка дейност. Изолирани екосистеми като планините на Папуа Нова Гвинея обаче продължават да съхраняват редки, недокументирани видове – доказателство за колко много още ни остава да научим за биологичното разнообразие на планетата.

Откритието на подалпийския вълнест плъх показва, че дори в 21 век има големи, забележими животни, които остават скрити от науката. А това напомня колко крехка е връзката между човека и дивата природа – и колко належащо е да я опазим, преди да изгубим още неразкрити чудеса.

Прочети цялата публикация