Най-лошите сценарии на ирано-израелския конфликт

Засега боевете между Израел и Иран изглежда ограничени до двете държави. Организацията на обединените нации , наред с други подобни, призовават за сдържаност. Но какво ще стане, ако тези призиви не бъдат чути? На какво ще сме свидетели, ако боевете ескалират и се разширят?

Ето само няколко възможни, най-лоши сценария, според анализатори на ВВС.

Въвличането на САЩ

Въпреки, че САЩ категорично отричат, Иран вярва, че американските сили са одобрили и поне мълчаливо са подкрепили атаките на Израел.

Иран би могъл да удари американски цели в Близкия изток – като лагери на специалните сили в Ирак, военни бази в Персийския залив и дипломатически мисии в региона. Прокси силите на Иран – Хамас и Хизбула, може да са значително намалели, но подкрепящите ги милиции в Ирак остават въоръжени и непокътнати.

САЩ се опасяваха, че подобни атаки са възможни и изтеглиха част от персонала си. В публичните си послания САЩ твърдо предупредиха Иран за последствията от всяка атака срещу американски цели.

Какво може да се случи, ако американски гражданин бъде убит, да речем, в Тел Авив или другаде?

Доналд Тръмп може да се окаже принуден да действа. Израелският премиер Бенямин Нетаняху отдавна е обвиняван, че иска да въвлече САЩ в помощ на победата над Иран.

Военни анализатори казват, че само САЩ разполагат с бомбардировачите и бомбите за разрушаване на бункери, които могат да проникнат в най-дълбоките ирански ядрени съоръжения, особено това във Фордоу.

Тръмп обеща на своите избиратели, че няма да започва никакви т.нар. „вечни войни“ в Близкия изток. Но също толкова много републиканци подкрепят както израелското правителство, така и неговото мнение, че сега е моментът да се търси смяна на режима в Техеран.

Но ако Америка се превърне в активен боец, това би представлявало огромна ескалация с дълга, потенциално опустошителна опашка.

Въвличане на държавите от Персийския залив

Ако Иран не успее да нанесе щети на добре защитените военни и други цели на Израел, тогава той винаги може да насочи ракетите си към по-лесни цели в Персийския залив, особено към страни, за които Иран смята, че са помагали и подстрекавали враговете му през годините.

В региона има много енергийни и инфраструктурни цели. Спомнете си, че Иран беше обвинен в удар по нефтените находища на Саудитска Арабия през 2019 г., а неговите хуситски марионетки удариха цели в ОАЕ през 2022 г.

Оттогава насам е постигнато своеобразно помирение между Иран и някои страни в региона.

Но тези страни са домакини на американски въздушни бази. Някои също така дискретно помогнаха за защитата на Израел от иранска ракетна атака миналата година.

Ами ако израелската атака се провали? Ами ако ядрените съоръжения на Иран са твърде дълбоки, твърде добре защитени? Ами ако неговите 400 кг 60% обогатен уран – ядреното гориво, което е само на малка крачка от това да бъде напълно оръжейно, достатъчно за десет бомби – не бъде унищожено?

Смята се, че може да е скрит дълбоко в тайни мини. Израел може да е убил някои ядрени учени, но никакви бомби не могат да унищожат ноу-хауто и експертизата на Иран.

Ами ако тези нови военни лидери около масата са по-твърдоглави и по-малко предпазливи от своите починали предшественици?

Най-малкото, това би могло да принуди Израел към по-нататъшни атаки, потенциално обвързвайки региона с непрекъснат кръг от удари и контраатаки. Израелците имат брутален израз за тази стратегия; те я наричат ​​„косене на тревата“.

Налице е глобален икономически шок. Цената на петрола вече се покачва.

Ами ако Иран се опита да затвори Ормузкия проток, ограничавайки допълнително движението на петрол?

Ами ако – от другата страна на Арабския полуостров – хусите в Йемен удвоят усилията си да атакуват корабоплаването в Червено море? Те са последният останал така наречен прокси съюзник на Иран с история на непредсказуемост и висок апетит за риск.

Много страни по света вече страдат от криза с разходите за живот. Покачващата се цена на петрола би допринесла за инфлацията в глобалната икономическа система, която вече скърца под тежестта на тарифната война на Тръмп.

Ами ако Израел успее в дългосрочната си цел да предизвика краха на ислямския революционен режим в Иран?

Нетаняху твърди, че основната му цел е да унищожи ядрения капацитет на Иран. Но в изявлението си отпреди няколко дни той ясно заяви, че по-широката му цел включва смяна на режима. Той каза на „гордия народ на Иран“, че атаката му е „разчистване на пътя за постигане на свободата ви“ от това, което той нарече техния „зъл и потиснически режим“.

Свалянето на иранското правителство може да се хареса на някои в региона, особено на някои израелци. Но какъв вакуум може да остави това?

Как изглежда конфликтът в Иран?

Мнозина си спомнят какво се случи с Ирак и Либия, когато силното централизирано правителство беше премахнато. Така че, много зависи от това как ще се развие този конфликт през следващите дни, е мнението на анализатори от ВВС.

Как - и колко силно - ще отвърне Иран? И какви ограничения - ако изобщо има такива - могат да упражнят САЩ върху Израел?

От отговора на тези два въпроса ще зависи много.

Прочети цялата публикация