Една хипотетична война между Русия и НАТО не би приличала на тази в Украйна

Една хипотетична война между Русия и НАТО съвсем не би приличала на тази в Украйна. Мащабите на противника и потенциалните цели просто са различни.

Според редица западни представители Русия е планирала пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г. като решителна, тридневна кампания за бързо сваляне на властите в Киев. Сега, повече от три години по-късно, този сценарий изглежда като нереалистичен блян, обобщава сп. "Форин Полиси". Американското издание се аргументира, че понастоящем руските въоръжени сили търпят ужасяващи загуби на хора и техника и са затънали на статична фронтова линия на стотици километри от украинската столица. Макар Русия да постига през последната година известни тактически успехи, за момента няма каквито и да било признаци за военен пробив в скоро време.

Въпреки че Владимир Путин, както изглежда, продължава да смята, че страната му ще спечели една война на изтощение срещу Украйна. Или поне така показват публичните му изявления, както коментира Институтът за изследване на войната.

Базираният във Вашингтон мозъчен тръст отбелязва, че Западът не е успял да убеди през последната година Путин да преосмисли теорията си за бъдеща победа в Украйна. Публичните му изявления показват, че той продължава да смята, че руските въоръжени сили ще могат да спечелят една война на изтощение, като поддържат постепенно настъпление по фронтовата линия за неопределено време, аргументират се американските анализатори.

Първата голяма конвенционална война в Европа от осем десетилетия обаче събуди европейските съюзници от НАТО от блажената илюзия, че такива конфликти вече са останали в миналото, и те започнаха да предприемат мерки, за да се превъоръжат. Това стана на фона на предупрежденията, отправени от няколко високопоставени представители на страни от алианса, че Русия може да нападне някоя страна от пакта след три до седем години, отбелязва "Форин Полиси".

Американското списание коментира, че тези две представи за Москва на първо четене са трудни за съвместяване. От една страна, тя не успява да постигне целите си в Украйна, но от друга, представлява екзистенциална заплаха за НАТО и по-конкретно за източноевропейските страни от алианса. Ключът към разбирането на този явен парадокс е в осъзнаването на това, че една хипотетична война между Русия и НАТО би била много различна от тази в Украйна. Главната цел на Москва би била не да превземе територия, а да унищожи Северноатлантическия съюз като политическа и военна организация, способна да ѝ се противопостави, аргументира се "Форин Полиси" и прави уговорката, че нейното постигане не изисква победа в открито сражение или влизане на руската армия в Берлин, подобно на 1945 г.

Противно на войнствената си пропаганда, руският политически и военен елит е наясно, че страната вероятно би загубила една пълномащабна конвенционална война срещу НАТО, дори без намесата на САЩ, пише американското издание. Затова, според "Форин Полиси", за Москва би било от първостепенно значение да избегне една продължителна война на изтощение и вместо това да си осигури бърз и благоприятен за нея изход.

Една руска атака срещу НАТО все пак вероятно би започнала с ограничено навлизане в някоя съседна държава от алианса, по-конкретно в някоя предполагаема "слаба точка", предполага списанието. Затова е необходимо алиансът да укрепи своя източен фланг.

Едно такова хипотетично нападение би се основавало не толкова на баланса на силите, който явно е в полза на НАТО, а на предполагаемата нерешителност на алианса да се намеси, коментира "Форин Полиси". Затова изданието призовава страните от пакта да се подготвят за война във военен план, включително в областта на съвременните оръжия и на ядрения арсенал, но и да не оставят съмнение, че са решени да противодействат.

В това отношение, започващата утре среща на върха на НАТО предоставя отлична възможност на алианса да изпрати ясен сигнал на Москва.

Прочети цялата публикация