Навършват се 236 години от рождението на създателя на първото светско училище в България

На днешната дата – 21-ви юли 1789 г. в Габрово е роден големият български възрожденец Васил Априлов. На 11-годишна възраст, след като останал сирак, по-големият му брат го отвежда в Москва. Получава солидно образование за своето време, знае много добре 6 езика,  учи в Брашов, две години следва медицина във Виена / 1807-1809 г./, но по здравословни причини се отказва. С брат си купуват голяма ябълкова градина в района на Одеса и започват да произвеждат калвадос и да преработват захар, от което натрупват солидно състояние. „Живял и работил сред гръцки емигранти, в младостта си е елинист – подкрепя финансово гръцкия стремеж за национално освобождение и гръцкото въстание през 1821 г., гръцката църква и училища в Одеса. Обратът в националното му самосъзнание настъпва след като прочел книгата на руския славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог и пътешественик  Юрий Венелин „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, разказва за Радио Стара Загора Любка Тинчева, директор на Националния музей на образованието в Габрово.

  Трудът на руския изследовател, роден в днешна Украйна, го връща към корените на неговия произход, но събужда у него и желанието да работи за утвърждаване на българщината у неговите сънародници с подкрепата на желанието за образование и създаването на собствени училища, в които да се преподава на български! Така през 1835 г. Васил Априлов дарява заедно с Николай Палаузов, търговците братя Константин и Димитър  Мустакови и др. успели български търговци зад граница, сериозни средства за откриването на първото самостоятелно българско взаимно училище в Габрово. Пръв учител в него е Неофит Рилски и идват деца от всички краища  да се учат, в изпълнение на априловския завет: “…и открай света да дойдат – нека се учат!“ Двамата с Палаузов създали „Кондиката“ на училището, в която посочили, че се задължават всяка година да внасят по 2000 гроша.

  Автор е на няколко книги – „Българските книжици или на кое славянско племе собствено принадлежи кириловската азбука?“, „Денница на новобългарското образование“, „Допълнение към денницата“, „Български грамоти“ и др., които са в помощ на образованието в тогавашните български земи под османска власт, което настоява да се извършва изцяло на български език и в подкрепа на виждането му за произхода на азбуката на Кирил и Методий.

  През 1847 г. се връща в родния си град, където е посрещнат  с голямо уважение от габровската община и първенци, с които търсят начин за разширяване на създаденото по негова идея и дарения училище на общоградското съвещание в двора на църквата „Св. Троица“. Видният габровец дарява 2 500 гроша, последван от щедри дарения и от габровските първенци, а гражданите даряват каквото могат, за да бъде построена светската Априловска гимназия!

  На връщане към Одеса, умира от туберкулоза и е погребан в Галац и по негово желание на гроба му е поставена фигура, подобна на надгробната фигура на Юлий Венелин. В завещанието си Васил Априлов дарил цялата си библиотека с томове на руски, сръбски, гръцки,  чешки, немски, френски, латински и италиански език на габровското училище. „Днес Националният музей на образованието в родния му град притежава 233 заглавия в 406 тома, сред които са най-старото издание е от 1550 г. – сборник с избрани произведения на Омир на гръцки език и II- то издание на „Доктрина темпора“ на Дионисий Пенагос, основоположника на съвременното летоброене“, посочи с гордост Любка Тинчева.

  В завещанието си от 1847 г. Васил Априлов далновидно завещава 60 000 сребърни рубли за нуждите на Априловската гимназия, като посочва, че  могат да бъдат използвани само лихвите от тях - за издаването на учебници, с които училището да подпомага образованието в сродните училища в други български селища и да издържа ученолюбиви български младежи в странство. Ако при завръщането си те приемат духовен сан – да им се опрощава 1/3 от стипендията, ако напишат съчинение на български език или преведат чуждо съчинение на български език – да им се опростят 2/3, а ако станат учители в родното си място за 10 години или за 15 години в друго селище – да им се опрости цялата сума!

  На 2.10 1897 г. габровската общественост  посрещнала в покрайнините на Габрово по зелена траурна арка и с портрета на Васил Априлов,  тленните останки на великия си съгражданин и с тържествена церемония да го погребе в двора на Априловската гимназия. Така последното желание на големия възрожденец да почива на родна земя се изпълнило.

  През 1935 г. в центъра на Габрово, пред сградата на гимназията е издигнат паметник на Васил Априлов, държащ книга в ръце. Автор на паметника е скулпторът Кирил Тодоров. 

Прочети цялата публикация