Зеленски под натиск след прехвърляне на антикорупционните органи под президентски контрол

Преди шест години Володимир Зеленски призова гражданите на Украйна да съобщават за всеки опит за подкуп пред антикорупционните органи. Днес обаче именно тези институции са в центъра на най-сериозната политическа криза, с която се сблъсква президентът, откакто пое управлението на страната. Обвинения в подкопаване на демокрацията и авторитарни тенденции предизвикаха масови протести в Киев и разтревожиха европейските съюзници, съобщава Financial Times, цитирана от Фокус.

Решението, взето във вторник, Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) да преминат под контрола на главния прокурор, назначен от президента, предизвика силна обществена реакция и обвинения в превишаване на правомощията от страна на военната власт. Граждански активисти и опозиционни политици твърдят, че това е опит да се заглушат критиците и да се консолидира властта, за сметка на принципите, за които украинците се борят от началото на руската инвазия.

„Руснаците искат да ни убият… но човек свиква с това усещане“, написа активистката Любова Цибулска във Facebook. „Много по-страшно е, когато усещаш опасност от хората, които управляват страната ти.“

Над 2000 протестиращи се събраха пред президентската администрация във вторник вечер, скандирайки „Срам!“ и настоявайки Зеленски да блокира закона. Сред тях имаше и ветерани, ранени на фронта. Демонстрациите продължиха и след полунощ, въпреки ограниченията за движение, като се разпространиха и в други градове като Лвов, Одеса и Днепър.

Според западни дипломати, решението е подготвено през уикенда от президента и началника на кабинета му Андрий Ермак, в момент, когато вниманието на Запада е насочено към други кризи, включително хаоса около Доналд Тръмп. Те смятат, че действията целят да се затвърди контролът върху ключови институции и да се минимизират разследванията, насочени към хора от близкото обкръжение на Зеленски.

Един от основните мотиви за решението може да е наказателното разследване срещу бившия вицепремиер Олексий Чернишов, ключов съюзник на президента, обвинен в злоупотреба с власт и незаконно обогатяване. Чернишов отхвърли обвиненията, но беше уволнен миналата седмица.

Мярката идва след поредица от акции срещу критици и активисти, предизвикали обвинения, че Зеленски използва военното положение, за да отслаби опозицията и гражданското общество. Законът беше приет по време на извънредно заседание с гласовете на бивши проруски депутати и представители на партията на Юлия Тимошенко. Според директора на НАБУ, Семен Кривонос, сред гласувалите „за“ са били и депутати със статут на заподозрени по текущи разследвания.

Френският президент Еманюел Макрон и председателят на Европейския съвет Антонио Коща призоваха Зеленски да отстъпи. Макар украинският президент да твърди, че законът е необходим, за да се елиминира руското влияние в антикорупционните институции, критиците му го обвиняват, че подкопава демокрацията и рискува отношенията със Запада в решаващ етап от войната.

Сравнения с т.нар. „закон за диктатурата“ от януари 2014 г., приет от режима на Виктор Янукович срещу протестиращите от Евромайдана, допълнително нагнетиха напрежението. Дори от фронтовата линия дойдоха остри критики депутатът и командир Егор Фирсов изрази тревога, че подобни действия деморализират войниците: „С такива новини армията ще си каже: ‘Защо изобщо се борим за това?’“

В разгара на общественото недоволство ръководителят на военното разузнаване Кирило Буданов призова към единство: „Украинската история ни е научила, че една нация губи, когато е разкъсвана отвътре. Само силна армия и силни институции могат да ни спасят.“

В сряда вечерта Зеленски обяви, че ще внесе нов законопроект в парламента, който ще гарантира независимостта на антикорупционните органи. Какво ще включва той и дали ще успее да потуши напрежението, предстои да стане ясно.

Прочети цялата публикация