Дилемата, пред която ще се изправи Зеленски

След срещата си с Доналд Тръмп Путин отново произнесе стандартната - и ключова в лексикона му от последните години - фраза за необходимостта от "отстраняване на първопричините за конфликта". По същността си това е ултиматум. Украйна трябва да се съгласи с редица предварителни условия: официален отказ от окупираните от Русия територии, включително все още незавладяните от Русия, както и от плановете за влизане в НАТО и разполагане на чуждестранни военни бази, плюс координация на външната политика и политиката за сигурност с Кремъл. И едва след изпълнението или поне обещанието за изпълнение на тези изисквания Москва ще се замисли за прекратяване на огъня.

Историческата среща на Тръмп и Зеленски

Володимир Зеленски неведнъж е отхвърлял тези изисквания в миналото. Затова логичният въпрос е - какво ще се случи този път. В понеделник има шанс да разберем. На планираните за 18 август преговори с украинския президент Зеленски Доналд Тръмп може или да поиска от него да направи едностранни отстъпки - и да получи отказ; или да изпълни по-ранните си обещания и да обяви нова серия санкции и други мерки за оказване на натиск на Русия. Засега няма признаци, че президентът на САЩ е готов за подобен ход. Зеленски трябва да разбира тази дилема. Предполагам, че той ще предложи на Тръмп някакви мерки, които от една страна ще могат да отместят ситуацията от мъртвата точка, а от друга няма да бъдат едностранни отстъпки.

Този вариант за развитие на събитията има плюс, особено от гледна точка на американския президент - преговорите няма да се прекратят, а Тръмп ще може да продължи да мечтае за лаврите на миротворец и за Нобелова награда. Убеден съм, че и в този случай Путин ще отговори с разговори за "първопричините". Той е сигурен, че на негова страна са както времето, така и демографското превъзходство над Украйна.

Освен това въпреки заплахите на Вашингтон, Путин е очакван на посещение в Делхи от министър-председателя на Индия Нарендра Моди. Следователно продажбата на руски нефт в Индия може да продъжи. Възможно е на Москва да ѝ се наложи да намали цената още повече, за да задържи индийците в своята орбита. Да не забравяме и, че Си Цзинпин няма никакви колебания в поддръжката си за руската диктатура.

Свободен избор за сметка на територии?

Дали Украйна ще може да разчита на европейските съюзници след срещата в Аляска? Съдейки по изявлението на италианската премиерка Джорджа Мелони, ще може. Тъй като изглежда, че се обсъжда възможността за колективни гаранции за сигурност на Украйна по подобие на член 5 от Северноатлантическия договор - но без влизане в Алианса. Сама по себе си идеята не е лоша, макар да не решава целия комплекс проблеми, създадени от руската агресия. За целта най-напред няколко от съюзниците в НАТО трябва да се съгласят да сключат договор за военен съюз и взаимна помощ с Киев. Това изобщо няма да е лесно, включително по вътрешнополитически причини.

Първо - как може да се обясни на обикновения германец, французин, поляк или британец защо те и техните деца трябва да са готови да умрат за Полтава или за Харков? Второ - за пълнотата на гаранциите на територията на Украйна трябва да бъдат разположени, и то постоянно, чуждестранни военни, при това немалък брой. И трето - тези гаранции ще имат истински смисъл само в случай, че пътят на Украйна към НАТО и ЕС остане отворен. Европейските участници в Алианса вече направиха такова изявление.

Не е невероятно Зеленски да избере именно този вариант. Ако схемата получи и поддръжката на американците, Путин ще бъде изправен пред следната перспектива - да получи под фактически, но не и под юридически контрол част от завладените украински земи, но в отговор да се откаже от надеждите бъдещето на Украйна да бъде поставено под контрола на Кремъл. Интересно би било да се разгледа и вариант, при който всеки опит на Русия да промени статуквото ще доведе до ускорено приемане на Украйна в НАТО. Засега ми е трудно да си представя, че руският диктатор ще се откаже от мечтата си за пълен контрол над Украйна. А ако това все пак се случи под някаква форма, то значи, че Путин и неговата Русия са много по-слаби, отколкото е прието да се смята.

Автор: Константин Егерт

Прочети цялата публикация