Спомени от детството за Кирил Кадийски

Скъпи батко, Помниш ли как през август преди много, много години тайно от майка изядохме компотите от череши. Тогава ти не беше поетът Кирил Кадийски, а просто Кирчо, а аз - твоята по-малка с цели 9 години сестра. В един такъв летен ден, някъде след обяд, когато майка беше на работа, а и татко го нямаше, ти ми каза: “Оле, много ми се яде компот от череши, хайде да си отворим един буркан.“ А аз отвърнах: „Не може, батко, те са да зимата, майка ще ни се кара.“ Но ти ме успокои: „Тя няма да разбере.

Прочети цялата публикация