Нестабилна Франция: Как това ще се отрази на Европа

"Самият аз се нуждаех от този момент на истината" - така френският премиер Франсоа Байру започна речта си пред парламента вчера. Няколко часа по-късно той беше свален след само девет месеца на министър-председателския пост. Най-големият проблем, който породи този вот на недоверие - огромният дълг на Франция. Втората най-голяма икономика в ЕС има дълг от около 3,4 трилиона евро - близо 114% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Според официалните данни дефицитът през 2024 г. е бил 5,8 на сто от БВП. И двата показателя са почти два пъти по-високи от критериите за стабилност на ЕС: 60% дълг и 3% нови дългове годишно.

Огромни разходи за обслужване на дълговете

През тази година Франция ще трябва да плати 55 милиарда евро само за лихви, и то без да погасява дълговете. През 2026 година сумата ще нарасне до 66 милиарда, каза Байру и припомни на депутатите, че Франция не е имала балансиран бюджет от над 50 години. Според 74-годишния политик страната е изправена пред “неспирен поток от дългове”, при който кредиторите изискват повече, отколкото страната сама изработва.

“Имате силата да свалите правителството, но нямате силата да промените реалността”, каза Байру пред парламента. За да спре нарастването на дълговете, той искаше да въведе строга програма за икономии за 2026 г., с която да се спестят общо около 44 милиарда евро. Особено оспорван сред френското население беше планът за премахване на два празнични почивни дни.

“Политическо самоубийство”

Байру сам поиска вот на доверие, а резултатът беше повече от ясен - 364 депутати оттеглиха доверието си от премиера. Преподавателят по право от парижкия университет “Пантеон-Асас” Бенжамен Морел нарича решението на Байру да иска вот на доверие “политическо самоубийство”. Според него, политикът е надценил шансовете си за успех.

Още преди вота стана ясно, че Франсоа Байру няма почти никакъв шанс да го спечели. Лидерите на партиите от левия и крайнодесния лагер бяха категорични, че няма да подкрепят премиера. Байру е председател на либералната партия „Демократично движение“, която в Националното събрание си сътрудничи с партията на френския президент Еманюел Макрон. Тази коалиция обаче няма мнозинство в нито една от двете камари на френския парламент.

Сега на ход е Еманюел Макрон

Първата задача на френския президент сега ще е да осигури приемането на бюджета за 2026 г., дори и да е под натиск, казва Бенжамен Морел. Той трябва да намери нов кандидат за премиер, който да има стабилно мнозинство, а това е сложна задача. Опозиционните партии - и най-вече “Националният сбор” на Марин Льо Пен, нямат никакъв интерес да сътрудничат на правителството. Тъкмо обратното - те казват, че искат разпускане на парламента и нови избори.

Ерик Морис, политически анализатор в мозъчния тръст “Център за европейски политики”, също очаква, че за Макрон ще бъде трудно да постигне политически баланс. Според двамата експерти, предизвикателството се състои в намирането на кандидат, който да задържи подкрепата на център-дясното крило на Макрон и в същото време да обедини гласовете на социалдемократите, за да може да има мнозинство.

Нови избори обаче засега не се обсъждат. Президентът Макрон вече отхвърли подобни искания на няколко пъти. Френският президент изключи и възможността да подаде оставка преди изтичането на мандата си през 2027 г.

Какво значи френската политическа криза за ЕС

Брюксел със сигурност наблюдава развитията в Париж с тревога. Все пак Франция е втората по големина икономика в Съюза след Германия. Експертът Ерик Морис не очаква ефектът от тази криза да е толкова голям, колкото дълговата криза от 2008 г., но нестабилността на Франция все пак може да има икономически последици за Европейския съюз – например, като доведе до намаляване на инвестициите или понижена производителност.

Политически последици за ЕС навярно също ще има. Без ново правителство Франция може да не е в състояние да заема категорични позиции по важните въпроси като миграция, земеделие, търговия или индустриална политика. А с ново правителство ролята на Франция в ЕС може да се промени. По отношение на подкрепата за Украйна едва ли ще има промени, докато Макрон е на власт, но Морис се опасява, че на Париж ще му е по-трудно да действа - планираното увеличение на бюджета за отбрана например може да се окаже сложна задача.

Автор: Лусия Шултен

Прочети цялата публикация