Ефрем Чучков – дясната ръка на Гоце

Наближава 1 октомври, когато преди 102 години в софийската болница „Червен кръст“ склопва очи апостолът на освободителното движение в Македония, вторият човек след Гоце Делчев във ВМОРО, войводата Ефрем Чучков.

Припомняме накратко, че роденият на 21 ноември 1870 година в Щип Ефрем Чучков заедно с Гоце учат във Военното училище в София. Малко преди да се дипломират през 1894 г., двамата са изключени, защото заедно с Борис Сарафов и Борис Дрангов организират таен кръжок, който пропагандира сред юнкерите освобождението на Македония и нейното обединение с България, пише "Телеграф".

Същата година Гоце и Ефрем Чучков са учители по български език в Щип, където заедно с Даме Груев, Тодор Лазаров и Мише Развигоров създават първия революционен комитет на ВМОРО. Щип се превръща в бунтовническо огнище – изобретяват се конспиративни начини за кореспонденция, създава се мрежа от бомболеярници, мрежа от куриери за връзка.

До гибелта си през 1903 г. Гоце Делчев има безрезервно доверие само в Ефрем Чучков. В писмо до Павел Шатев Делчев пише: „Искаш да се присъединиш към борбата ли? Тогава отивай при Ефрем Чучков. Той ако те одобри, ще ти даде оръжие и пари, и ще те приеме в организацията.“

Знаменателен е случаят от октомври 1912 г., началото на Балканската освободителна война. Войводата Ефрем Чучков с четата си от над 300 комити установяват българска власт в Кочани, Щип и Щипска област. Сръбска войска се придвижва към Щип и Чучков предприема рисковано, но оригинално начинание. Той изпраща свои хора до Царството, за да донесат триста български войнишки шинела. С тях Чучков облича триста щипяни и когато сърбите наближават околните възвишения над Щип, спират изненадани. С биноклите си виждат, че „българската войска“ ги е изпреварила. А войводата Чучков изпраща писмено „уведомление“ до сърбите, че в Щип са влезли български редовни военни подразделения и е установена военна комендатура. За да „официализира“ уведомлението си, той нагорещява сребърна българска петолевка, с която притиска хартията върху подписа си. Така в писмото му до сръбското командване се появява мъгляв печат и сърбите не се осмеляват да нахлуят в Щип. Българската административна власт се удължава с близо година.

Вида Боева Попова, техническият сътрудник на Иван Михайлов – Ванчо, любезно изпрати от Рим на пишещия този текст малко познати редове от спомените на водача на ВМРО след убийството на Тодор Александров: „Когато младотурците обявиха Хуриета през 1908 г., Ефрем Чучков и Тодор Александров не се легализираха веднага, както това сториха некои чети в другите революционни окръзи, пише Ванчо. Те както и Христо Матов, и некои други деятели предвиждаха, че тази младотурска революция е само един фарс. Прикриха оръжието на селските комитети и подготвиха селяните в своите околии да изчакват!“

В друг откъс от спомените си Иван Михайлов пише: „Тоя дребничък и скромен човек е нещо внушително, като проповедник на бунт е всред нашите селяни след войните. Ако се преоблече в бедна селска носия, Чучков приличаше на некой от най-простите и невзрачни колибари. По една афера станало раздвижване на турски войски и заптии. Чучков се укрива в малешевско село, но то е скоро обсадено от всички страни и се обискира къща по къща. На смутените домакини казал да излезнат вън и да услужват любезно на войниците при претърсването на хамбари, кошари, плевни и пр. А той останал при огнището, както е бил в селските износени дрехи. Човърка с пръчка огъня, като недъгаво старче. Двама войници влизат бурно, където той дреме до огнището, сякаш нищо не разбрал от това, което става наоколо. Ядосан, единият от войниците му извиква на турски: „Ти пък какво си клекнал тука“, грабва го за яката и с един ритник го изхвърля през вратата. А той, мигайки дяволито на слисаните селяни в двора, се оттегля към претърсената вече плевня в двора. Главното лице, което потерята е търсила, е бил тъкмо големият комитски началник Чучков... През пролетта на 1923 г. го видях в едно село. И тук спеше с по-големо удоволствие из плевните, отколкото в селските стаи. Смукаше от време на време по глътка ракия от малко шишенце с дървена, промушена запушалка, като го подаваше на селяните и четниците около него...!“

Иван Михайлов си спомня още: „През 1923 г., вече легален, Чучков заболя и тайно бе пренесен в софийската болница „Червен кръст“. За присъствието му в болницата знаеше директорът ѝ доктор Каракашев, комуто македонските борци дължим признателност. По онова време приемането на войводата Чучков можеше, ако би се узнало, да има твърде неприятни последици за д-р Каракашев. Успех да видя в болницата моят заслужил съгражданин. Знаех, че нема надежда да оздравее. Намерих го бодър, на раздяла той ми каза: „Ванчо, синко! Младите работете здраво! Окото ви да не мигне от нищо. Делото требва да се изкара докрай!“ Ефрем Чучков склопва очи в болницата „Червен кръст“ на 1 октомври 1923 година.

Войводата Ефрем Чучков винаги е заявявал своята българска принадлежност, борил се е за българската кауза в Македония. Безброй са сраженията, които той води срещу турските поробители, а по-късно срещу сръбските окупатори. Името му е увековечено в някои от народните песни на македонските българи. Затова правнукът му Явор Чучков се гневи на кощунствените опити на днешните властници в РСМ, които безцеремонно обявяват прадядо му за „велик македонец“.

За „Телеграф“ Явор Чучков, известен български интелектуалец, сподели: „Преди години нашето семейство дарихме на Държавния архив и Националната библиотека в София оригинални писма, които са си разменяли по куриери Гоце Делчев и Ефрем Чучков. Скопски „историчари“ се възползваха от свободния достъп и буквално злоупотребиха с архива. През 2017 г. издадоха първата фалшива книга с 300 страници документи за прадядо ми. Навсякъде името „българин“ е заменено с „македонец“. А наскоро разбрах, че в Скопие същите „историчари“ са издали нови 8 фалшификата. Дори някой си Кирил Македонски е съчинил опера, нарекъл я е „Илинден“?! Това е откровена провокация и гавра с името на Ефрем Чучков!“

Явор Чучков се гневи и на нехайството на българската държава в лицето на президентството, военно министерство и Столична община: „От години се боря в Борисовата градина до бюст-паметника на Гоце Делчев да се постави бюст-паметник на неговата „дясна ръка“ в делото, Ефрем Чучков. От канцеларията на президентството препращат писмата ми към Министерството на отбраната и към Столична община. Наскоро отново получих отговор от тях, изразяващи принципна подкрепа към възванието на военните историци, но и посочващи, че трябва аз да осигуря проект и макет на паметника, както и източник на финансиране. Вече няколко души с финансови възможности поискаха да им дам банкова сметка, за да се включат и помогнат. Отговорих им, че не е редно аз, бидейки роднина на Ефрем Чучков, да открия и обявя такава банкова сметка и да събирам пари за негов паметник. И така нещата са доникъде!“

Източник: telegraph.bg

Прочети цялата публикация