"В Европа смятаха, че с Путин трябва да сме учтиви"

"Трябва да изтръгнем парите от ръцете на онези, които помагат на Русия да продължи тази война. Русия трябва да бъде ударена там, където най-много ще я заболи", казва естонският премиер Кристен Михал в интервю за ДВ.

Съюзниците от НАТО обсъждат дали да реагират по-твърдо на руските опити за нахлуване във въздушното пространство на НАТО и по какъв начин. Един от гласовете, на които се обръща специално внимание в хода на тази дискусия, е този на Естония. На 19 септември Генералният щаб на естонските въоръжени сили съобщи, че три руски изтребителя МиГ-31 са навлезли без разрешение във въздушното пространство на страната над Финския залив и са останали там в продължение на 12 минути. В интервю за ДВ естонският министър-председател Кристен Михал споделя своето виждане за отбранителната стратегия на НАТО и задачите на Европа за противодействие на агресивния курс на Русия.

ДВ: Чувствате ли достатъчна подкрепа от страна на ЕС?

Думите на Тръмп са силен сигнал

Кристен Михал: Не само от Брюксел, защото веднага след като се позовахме на член четвърти от договора за Северноатлантическия съюз, всички ни подкрепиха – от балтийските страни и Северна Европа, до президента Тръмп, който след това неколкократно заяви, че в случай на необходимост САЩ ще защитят Полша и страните от балтийския регион. Тези сигнали бяха силни. Да, ние чувстваме, че НАТО функционира и нашите съюзници ни подкрепят.

ДВ: Как мислите, трябва ли самолет, навлязъл във въздушното пространство на Естония и дръзнал да се задържи там повече от десет минути, да бъде свалян? Какво мислят естонците за това?

Кристен Михал: Проблемът е от Путин и Русия, която изпраща безпилотни самолети във въздушното пространство на Полша, атакува Украйна и нарушава нашето въздушно пространство. Всеки случай на нарушение ще бъде оценяван. Както видяхме в Полша, безпилотните самолети бяха свалени. Трябва ли да сваляме тези самолети? Това трябва да бъде преценено от командването на НАТО.

ДВ: Вероятно сега става дума за по-сериозна ескалация, отколкото преди. Този път руските пилоти очевидно са знаели, че се намират във въздушното пространство на Естония, тоест нищо не е било случайно. Изглежда, че Русия се опитва да провокира Естония.

Путин се опитва да си играе с нас

Кристен Михал: Да, вашата оценка е правилна: знаели са, че трябва да напуснат нашето въздушно пространство, но се останали. Това е или необичайна небрежност от страна на Русия, или проява на злонамереност, защото руснаците са нарушили въздушните граници на европейски държави. И с това те изпращат следното послание към нас и към нашата общественост: Не давайте нищо на Украйна, помислете за собствената си сигурност. Путин изглежда се опитва да си играе с нас.

ДВ: Смятате ли, че този метод може да проработи? Имам предвид, че подкрепата за Украйна не е намаляла, най-вече в балтийските страни, които са близо до фронта. Оказва ли този опит за сплашване някакво влияние върху общественото мнение в Естония? В Дания появата на безпилотните самолети занимаваше цялото общество.

Кристен Михал: Това може да въздейства от новините за 5 или 10 минути, но ние трябва да видим същественото. А то е, че сме силни и решителни. И сме наясно, че проблемите се създават от Русия, а не от някой друг. Трябва да се съсредоточим върху изтеглянето на руските войски от Украйна, да изтръгнем парите от ръцете на онези, които помагат на РФ да продължи войната.

"Сенчестият флот" на Русия плава по Балтийско море. Приходите, които той носи, осигуряват приблизително половината от военния бюджет на Русия. Това са свежи пари, които Путин получава, за да продължи да води своята война срещу Украйна, Европа и НАТО. Никой не може да води война без пари. Ако отнемем парите на Путин, той няма да може да води война.

Силен съюз и силен натиск срещу Русия

Русия трябва да бъде ударена там, където най-много ще я заболи. Защо Европа купува различни стоки, суровини, енергийни ресурси от Русия, но в същото време събира пари, за да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу същата тази Русия? Според мен това е противоречие. Освен това е необходимо НАТО да остане силен съюз - със САЩ. Ако натискът продължи в тази посока, Русия рано или късно ще бъде принудена да отстъпи.

ДВ: А какво ще кажете за плановете на самата Естония? Вие харчите много за отбрана, но засега разполагате само с наземна противовъздушна отбрана. Разглеждате ли възможността да промените това съотношение?

Кристен Михал: Развиваме нашите възможности в съответствие с отбранителните планове на НАТО. През следващата година нашите инвестиции в отбраната ще възлязат на 5% от БВП. Бих казал, че това е може би най-трудното решение, което страната трябва да вземе. Защото, макар всички да разбират необходимостта от такава стъпка, за това се налага да се повишат данъците и да се съкратят разходите в държавния сектор. А такива мерки не са много популярни.

Всички вероятно разбират, че ще бъде трудно, но такава е цената. Всички искат да живеят в мир, децата им да живеят в мир, границите да са силни. Затова трябва да се инвестира в отбрана.

ДВ: Балтийските страни и Полша години наред говореха за необходимостта от увеличаване на отбранителния капацитет. Не ви ли притеснява, че военната промишленост на Русия е изпреварила Европа?

Кристен Михал: Русия е голяма страна и е водеща по отношение на числеността, но не и в областта на високите технологии. Ние помагаме на Украйна, Украйна помага на Европа, защото в определени моменти ще имаме достъп до тяхната интелектуална собственост и опит, за да се противопоставим на Русия, ако това се наложи. Ние не изоставаме нито по знания, нито по технологии, но най-вече икономически не сме изостанали, защото там Европа е много по-силна от Русия.

Русия възприе това като слабост на Европа

Като количество Русия вероятно произвежда в момента многократно повече от нас. Но бих казал, че след три, пет, седем години Европа ще има отбранителен потенциал. Европа беше мирен проект, без оръжие, а сега тя ще има оръжие за мир.

ДВ: А как реагирахте на публичните изяви на бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел от последните дни? Например на обвинението към балтийските страни, че са се противопоставили на идеята да се преговаря с Владимир Путин?

Кристен Михал: Е, в Европа смятаха, че с Путин трябва да сме учтиви. Русия възприе това като слабост на Европа. Когато се обаждате и молите Русия за нещо, там си мислят: „Добре, те са слаби. Ще окажем по-силен натиск”. Единственото, което помага срещу Русия, е решителност, твърда позиция, непоколебимост и единство. Затова бих казал, че всеки е свободен да пише свои мемоари, но в Естония думите на Меркел не намират особен отзвук.

Прочети цялата публикация