Сър Антъни Хопкинс: Истинско чудо е да си жив

Не много хора могат да се похвалят, че са имали частен пиано рецитал от сър Антъни Хопкинс. Именно това преживява екип на BBC при посещението си в Лос Анджелис, за да интервюира двукратния носител на „Оскар“. Човекът, превърнал Ханибал Лектър в култов символ на ужаса и избран от Оливър Стоун за ролята на президента Никсън заради „лудостта, която споделяха“, споделя мислите си под ритъма на клавишите и цитати от Шекспир, предава Dir.bg.

Поводът е публикуването на автобиографията му „Оправихме се, хлапе“ - честен, суров и разтърсващ разказ за самотника от Уелс, който се превръща в един от най-великите британски актьори. „Не можех да си припиша заслугите за нищо от това, не можех да планирам нищо“, казва той. „А сега, на 87, ставам сутрин и си мисля, че още съм тук, макар все още да не разбирам света.“

Първият му пробив идва благодарение на Питър О’Тул, който го кани на прослушване за „Лъвът през зимата“ (1968). Въпреки че вече е част от Националната театрална трупа на Лорънс Оливие, Хопкинс се чувства не на място в британския театрален стил. Катрин Хепбърн му дава съвет, който променя подхода му завинаги: „Не играй, просто действай без да мислиш.“

Тази простота се превръща в негова философия. „Бъдете неподвижни. Бъдете пестеливи. Не се преструвайте“, казва Хопкинс. Именно това превръща изпълненията му от трагичния крал Лир до демонично тихия Ханибал Лектър в незабравими. За ролята на Лектър той се вдъхновява от детските си гледания на филмите за Дракула и от собствената си вътрешна „тъмна страна“ – дяволът, който носим всички.

Животът на Хопкинс не е бил само слава и аплодисменти. Години на алкохолизъм и разрушителни връзки оставят отпечатък. „Грозната страна на пиенето изважда най-бруталното в теб“, признава той. Пробуждането му към промяна идва след близка до катастрофата нощ в Лос Анджелис през 1975 г. – „Тогава чух вътрешния си глас: 'Всичко свърши. Сега можеш да започнеш да живееш.'“

Сър Антъни преживява и лични драми - отказ от бащинство, изоставяне на дъщеря си Абигейл като бебе, тежки детски травми и тормоз. Всичко това обаче формира дълбочината на неговата актьорска душа. „Днес гледам назад с примирение. Надявам се да остана още малко. Но и да не стане, ще си мисля, че беше чудесно“, казва той.

Днес, на 87 години, Хопкинс е не само актьор, но и музикант, философ и оцелял. От пианото до големия екран, от трагедията до комедията, той продължава да предлага роли, които остават в сърцата на поколения. „Не можем да обясним нищо за себе си“, казва той. „Имаме философски, научни, религиозни идеи… Но в крайна сметка сме нищо. И въпреки това сме всичко.“

Прочети цялата публикация