ЕС се договори за 90% намаление на парниковите емисии до 2040 г.

Европейският съюз постигна късно снощи споразумение за юридически обвързваща цел за намаляване на парниковите емисии с 90 процента до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г., като до 5 процента от това намаление ще може да се реализира чрез закупуване на въглеродни кредити от трети държави. Това се посочва в съобщение на Европейския парламент, разпространено рано тази сутрин и цитирано от световните агенции, предава БТА.

На практика новата цел означава, че емисиите на европейските индустрии трябва да бъдат съкратени с 85 процента, а за останалата част държавите ще могат да компенсират чрез плащания към страни извън ЕС, считано от 2036 г.

Споразумението предстои да бъде окончателно утвърдено от Европейския парламент и страните членки, преди да придобие силата на закон, но подобни процедури обикновено са формални след постигнат консенсус, отбелязва Ройтерс.

Договореностите включват и едногодишно отлагане на въвеждането на спорна мярка, свързана с разширяването на европейската схема за търговия с емисии към пътния транспорт и строителството.

ЕС вече разполага със задължителни климатични цели, а новото споразумение представлява следваща междинна стъпка по пътя към декарбонизацията. До 2030 г. емисиите трябва да бъдат намалени с 55 процента спрямо нивата от 1990 г., а до 2050 г. Съюзът си е поставил за цел да стане климатично неутрален.

По данни на Европейската агенция за околната среда ЕС е на път да изпълни целта си за 2030 г. Въпреки това климатичното законодателство на Съюза изисква и задължителна междинна цел за 2040 г., като към момента не е ясно кога тя ще влезе официално в сила.

Договореността с Европейския парламент е резултат от дълги и сложни преговори между държавите членки. Основата на целта за 2040 г. е предложение на Европейската комисия от юли, което впоследствие бе значително смекчено, припомня ДПА.

Опасенията за икономическата тежест на мерките, сложната геополитическа обстановка и натискът върху индустрията предизвикаха сериозна съпротива в редица страни членки, като бяха изразени и критики, че заложеното намаление от 90 процента е прекомерно високо.

Европейският комисар по климата Вопке Хоекстра определи споразумението като прагматично и амбициозно. По думите му то осигурява бързина, предвидимост и гъвкавост, като показва, че климатичните действия, конкурентоспособността и стратегическата независимост могат да вървят заедно. Хоекстра подчерта, че договореността изпраща силен сигнал и към глобалните партньори.

Използване на въглеродни кредити от трети държави

Макар ЕС да е задължен да постига досегашните си климатични цели чрез вътрешни политики, до 5 процента от новата цел за 2040 г. ще могат да се компенсират чрез покупка на въглеродни кредити от чужбина след 2036 г. Детайлите по този механизъм предстои да бъдат доуточнени.

Подобни кредити ще позволят емисиите, произведени в ЕС, да бъдат неутрализирани чрез проекти извън Съюза, които улавят или съхраняват въглерод. Срещу тази възможност обаче има критики, че по-бедни държави от Глобалния Юг могат умишлено да занижават националните си климатични цели с цел да продават повече кредити, както и опасения от двойно отчитане на намаленията.

Отлагане с цел овладяване на цените за потребителите

Преговарящите се договориха също с една година – от 2027 г. на 2028 г. – да бъде отложено включването на горива като бензин и природен газ в системата за търговия с емисии. Намерението е да се избегне рязко повишаване на разходите за отопление и транспорт за домакинствата.

В рамките на схемата компаниите са задължени да притежават квоти за количеството парникови газове, които отделят. Разширяването на системата към горивата засяга най-вече секторите на транспорта и строителството и първоначално бе планирано за 2027 г.

Парниковите газове, сред които въглеродният диоксид, метанът и азотният оксид, усилват парниковия ефект и са сред основните фактори за глобалното затопляне.

Редовен контрол върху изпълнението на целта

Европейската комисия ще извършва оценка на всеки две години дали ЕС се движи в правилната посока и дали целта за 2040 г. остава съвместима с конкурентоспособността на европейската икономика и научните данни. При необходимост Комисията ще може да предложи нови законодателни промени.

Ако въглеродните поглътители, като гори и торфища, абсорбират по-малко въглероден диоксид от очакваното, заложената цел за намаляване на емисиите също може да бъде преразгледана.

Прочети цялата публикация