Саркози издаде книга за 20-те си дни в затвора

На 10 декември 2025 г. бяха публикувани мемоарите на бившия френски президент Никола Саркози „Дневникът на един затворник“. Първите откъси бяха публикувани от Politico.

На 25 септември бившият френски президент Никола Саркози бе осъден на пет години затвор по обвинения в престъпен заговор по делото за незаконното финансиране на предизборната му кампания през 2007 г. от либийското правителство. Той започна да излежава присъдата си на 21 октомври, но 20 дни по-късно, на 10 ноември, Саркози беше освободен от затвора в очакване на обжалване. По време на изслушването самият Саркози във видеообръщение нарече 20-те дни затвор „кошмар“ и отново заяви невинността си.

Саркози стана първият бивш френски държавен глава, затворен след Втората световна война. Преди него нещо подобно се случи с Филип Петен, лидерът на режима на Виши: през 1945 г. той беше осъден на смърт, но по-късно присъдата му беше заменена с доживотен затвор.

Книгата, озаглавена „Le journal d'un prisonnier“ („Дневникът на един затворник“), беше публикувана на 10 декември от издателство „Файард“. Тя е дълга 216 страници – средно по 11 страници на ден затвор. Саркози завърши книгата само няколко дни след освобождаването си и я показа на съпругата си Карла Бруни. Тя похвали работата на съпруга си, след което ръкописът беше предаден на адвокатите му, които решиха да премахнат някои пасажи: „Искам да поясня, че това не е роман“, пише той във въведението. В книгата той описва затворническия живот, ежедневието, затворническото меню и заниманията си в свободното време.

„Никога не съм си представял, че на 70 години ще се озова в затвора. Това е изпитание, което трябваше да преживея. Признавам, че е трудно, много трудно. Това оставя отпечатък върху душата на всеки затворник“, отбелязва Саркози.

В книгата си Никола Саркози описва затвора Ла Санте в Париж, където е бил държан в единична килия от около девет квадратни метра, със собствен душ и тоалетна. От съображения за сигурност той е бил напълно изолиран от другите затворници. Двама телохранители са заемали съседната килия.

„Моите бъдещи съседи биха могли да бъдат, в зависимост от случая, ислямистки терористи, изнасилвачи, убийци или наркодилъри. Вълнуваща перспектива!“

„Накрая, след много минути чакане, ме пуснаха през внушителните стоманени порти на центъра за задържане. Бях го виждал много пъти във филми и по новините, но никога на живо. Гледайки как тежката врата бавно се плъзга по парапета, мислех за иронията на ситуацията и за моя - толкова странен - ​​живот“, пише той.

„Получих затворнически номер 320535. Така щяха да ме идентифицират сега. Само преди четири дни бях Никола Саркози, бивш президент на Франция, лично приет от президента Еманюел Макрон в Елисейския дворец. Може ли човек да си представи по-ярък контраст? По-тежка ситуация? Трябваше да се ощипя, за да се примиря с тази реалност. Истината ме принуждава да кажа, че никога не успях да приема тази нова реалност.“

Саркози си спомня срещата с Еманюел Макрон на 17 октомври 2025 г. Твърди, че президентът му е предложил „специални условия“ за лишаването му от свобода. „Най-голямата му грижа беше безопасността ми в затвора. Отдавна трябваше да говорим за това! Той ме попита за времето на изслушването по молбата за освобождаване, която моите адвокати щяха да подадат веднага след лишаването ми от свобода. „Казаха му, че ще отнеме три седмици и той смяташе това забавяне за твърде дълго“, пише политикът.

Саркози описва затворническата си килия като „евтин хотел“. В книгата политикът рисува мрачна картина на затвора: „За първи път в живота си преживях това странно нещо: вече не можех да гледам улицата, небето, преминаващите коли, променящото се време, птиците, които летят, дърветата, които падат от листата си през есента. Бях поразен от липсата на какъвто и да е цвят. Сивото доминираше всичко, поглъщаше всичко, покриваше всяка повърхност.“

„Цялата ми нова среда излъчваше мизерия, тежест, катастрофата на разбитите животи, натъпкани между тези стени, далеч от света на живите“, пише политикът.

Той отбелязва, че е работил върху ръкописа на ръка „върху малка шперплатова маса“.

„Няма какво да се види и какво да се прави в затвора. За съжаление, шумът тук е постоянен.“ Но, както в пустинята, вътрешният живот се укрепва в затвора.“

Бившият президент се опитал да отвори прозореца и „веднага съжалил“. Според Саркози, един затворник безмилостно удрял метален предмет по решетките на килията си. Шумът продължил няколко минути. „Изглеждаше, че продължава вечно. Атмосферата беше заплашителна. Добре дошли в ада!“ Друг затворник непрекъснато пеел песента „Кръгът на живота“ от анимационния филм „Цар Лъв“.

Прочети цялата публикация