Белгия блокира плана на ЕС за заем от 210 милиарда евро за Украйна

Белгия се противопостави на предложените от Европейската комисия отстъпки за деблокиране на заем от 210 милиарда евро за Украйна, финансиран от замразени руски активи, което попари надеждите на ЕС да постигне сделка навреме за предстоящата среща на върха на лидерите в четвъртък, съобщава „Политико“, предава News.bg.

Два дни преди изтичането на крайния срок Комисията направи последен опит да убеди страните членки да подкрепят заема, така че милиарди евро от руските активи, държани в банката Euroclear в Брюксел, да бъдат освободени в подкрепа на икономиката на Киев, която страда от войната.

27-те представители на ЕС ще продължат обсъжданията по схемата по-късно във вторник, след като преговорите за прекратяване на почти четиригодишния конфликт на Русия в Украйна показаха известен напредък по време на среща в Берлин между западни лидери и представители на САЩ в понеделник.

След дни на дискусии относно активите, Комисията предложи правни промени, които да гарантират политическа подкрепа от Белгия. Според последната версия на текста, видяна от „Политико“, Белгия ще може да се възползва от до 210 милиарда евро при евентуални съдебни искове или ответни мерки от Русия. Освен това беше уточнено, че Украйна няма да получава средства преди страните от ЕС да предоставят финансови гаранции, покриващи поне половината от изплащането.

Комисията допълнително инструктира всички държави членки да прекратят двустранните си инвестиционни договори с Русия, за да се гарантира, че Белгия няма да остане сама при евентуални ответни мерки от Москва.

Белгия обаче смята, че предоставените уверения по време на срещата на посланиците на ЕС в понеделник вечерта не са достатъчни, съобщиха четирима дипломати пред „Политико“. „Няма да има сделка до заседанието на Европейския съвет“, заяви един от тях, пожелал анонимност.

Правителството на Белгия се въздържа от използване на руските активи от страх, че може да бъде задължено да изплати пълната сума, ако Русия поиска обратно средствата. Допълнително усложнение представлява подкрепата на България, Италия, Малта и Чехия за изследване на алтернативни методи за финансиране на Украйна, като например съвместен дълг.

Франция продължава публично да подкрепя плана за използване на замразените активи, но източник, близък до президента Еманюел Макрон, заяви, че Париж е „неутрален“ по въпроса дали да се използват активите на Москва или да се прибегне до еврооблигации, за да се избегне фалит на Украйна.

Германия и други поддръжници на схемата настояват, че няма реална алтернатива на използването на руските активи. Те твърдят, че съвместният дълг не е осъществим, тъй като изисква единодушие, което позволява на скептични лидери като унгарския премиер Виктор Орбан да блокират инициативата.

„Нека не се заблуждаваме. Ако не успеем, способността на ЕС да действа ще бъде сериозно нарушена за години, ако не и за по-дълъг период“, предупреди германският канцлер Фридрих Мерц.

Въпреки това, не всички страни от ЕС са убедени. Критиците твърдят, че Германия настоява за използването на руските активи поради идеологически мотиви, а не заради реални нужди. „Наративът е, че Унгария е против общия дълг за Украйна. Реалността е, че пестеливите страни са против него“, посочи дипломат от ЕС.

Прочети цялата публикация