Георги Бърдаров: Животът е най-неповторимото и най-голямото чудо

Макар да е роден в София, Георги Бърдаров чувства като свое място село Кула, Петричко, откъдето е родът на баща му. С усмивка си спомня за детските години там, за карането на колело по улиците и качването на камбанарията над селото, откъдето се вижда чак до Гърция. „Това е моето място. Там се чувствам отново като онова 10-годишно хлапе, което вярваше, че ще превземе света", споделя той. Бърдаров признава, че спортът е изиграл ключова роля в изграждането на неговия характер. Тренирал е футбол до завършването на гимназията и именно теренът го е научил да се бори до последната минута и да вярва, че няма невъзможни неща. Често цитира Албер Камю, според когото всичко, което човек знае за морала и дълга, го е научил от футбола. Въпреки огромния си литературен успех, Георги Бърдаров подчертава, че на първо място е учен и преподавател в Софийския университет. Писателският му път започва в публичното пространство едва през 2013 г. с разказа за Петър Ракията, след като цели 26 години е писал, без да бъде отразяван. В романите си „Аз още броя дните" и „Absolvo Te" той засяга темите за войната, вината и прошката. Бърдаров обаче е категоричен, че вече не иска да пише за войни. „Войната е естествено състояние на човешкия род. Насилието е едно и също, сменят се само героите. Най-много ме натъжава фактът, че човечеството отказва да се учи от грешките си и ги повтаря в омагьосан кръг", казва писателят

Прочети цялата публикация