Блогъри и експерти се чудят: Защо Путин прати "Орешник" срещу гаражи?

В нощта на 23 срещу 24 май за трети път във войната в Украйна Русия изстреля балистичната ракета със среден обсег „Орешник“.

Ракетата е поразила района на град Бела церква (разположен на около 80 км от Киев). Поради високата си хиперзвукова скорост (около Мах 10) и липсата на специализирани противоракетни системи за този клас оръжие в Украйна, ракетата „Орешник“ не е била прихваната от украинската противовъздушна отбрана.

Според украинските местни власти ракетата е поразила комплекс от гаражи, а не гъсто населен жилищен блок или работещо предприятие, преките жертви от този взрив са били избегнати.

Часове преди атаката украинското разузнаване и лично президентът Володимир Зеленски публично предупредиха, че Русия подготвя масиран удар, включително с възможно използване на „Орешник“. Посолството на САЩ в Киев също издаде извънредно предупреждение. Това даде възможност на голяма част от населението в Киев и региона да потърси убежище в метростанциите и бомбоубежищата преди началото на обстрела.

Западни и украински военни анализатори посочват, че използването на експерименталната ракета „Орешник“ (базирана на проекта за междуконтинентална ракета РС-26 „Рубеж“) има по-скоро политически и психологически характер за сплашване (т.н. „стратегическо съобщение“), отколкото реален военен смисъл на бойното поле.

Експертите отбелязват, че цената на една ракета „Орешник“ се оценява на близо 100 милиона долара. Фактът, че толкова скъпо хиперзвуково оръжие поразява гаражи, показва или проблеми с прецизното насочване, или че руското командване я използва за демонстрация на сила пред съюзниците на Украйна.

Фактът, че скъпа експериментална ракета като „Орешник“ поразява обикновен гаражен кооператив в Бела церква, предизвика силни критики и ирония, включително сред руските военни блогъри.

Русия, разбира се, не е имала за цел да атакува гаражи, този абсурден резултат се дължи на комбинация от военни, технически и стратегически причини, смятат анализатори.

Проблеми с точността на ракетата

„Орешник“ е модификация на съветски и руски технологии за междуконтинентални балистични ракети (базирана на проекта РС-26 „Рубеж“). Тези системи са проектирани за ядрени удари, където отклонение от 100-200 метра няма значение заради мащаба на ядрения взрив.

Конвенционален провал

Когато същата ракета се използва с конвенционален (неядрен) заряд, тя разчита единствено на кинетичната енергия на падащите блокове и взривното вещество. При хиперзвукова скорост от Мах 10, ако системите за насочване (ГЛОНАСС или оптични сензори) се отклонят дори с милисекунда, ракетата пропуска военната цел (например близко предприятие или склад) и пада в съседния гаражен масив.

Психологическо сплашване, а не военна ефективност

Основната цел на изстрелването не е унищожаването на конкретна сграда, а „стратегическо съобщение“ (сигнал) към Запада и Украйна. За Кремъл е важно да демонстрира, че притежава оръжие, което украинската противовъздушна отбрана (ПВО) не може да свали, независимо къде точно ще падне то.

Според анализатори от Defense Express ударът има изцяло демонстративен характер, подобно на предишните опити в Днепър и Лвов.

Разминаване между пропаганда и реалност

Руското Министерство на отбраната официално обяви, че са поразени заводи за ремонт на самолети (Ф-16 и МиГ-29) и командни пунктове.Разследвания на място и видеоклипове от украински журналисти (публикувани в платформи като LIGA.net) обаче показаха само горящи ламарини и разрушени частни гаражи. Дори руските "Z-военкори" в Телеграм започнаха открито да се подиграват на командването си, пишейки иронично, че са "унищожени 500 инструктори на НАТО в гаражите".

Огромна икономическа неефективност

Според доклад на Института за изследване на войната (ISW) руски анализатори са дълбоко разочаровани от използването на оръжието. Изстрелването на ракета, чието производство струва десетки милиони долари, за да се запалят три автомобилни гаража, се определя от експертите като прахосване на стратегически ресурс за постигане на временен пропаганден ефект в медиите.

Прочети цялата публикация