Слънцето се "усмихна": Български астрономи заснеха любопитния феномен

Слънцето показа необичайно „усмихнато лице“, а любопитният момент беше заснет от млади любители астрономи във Варна. На 8 октомври Виктория Белчева и Валентина Георгиева от кръжока към Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ успяват да фотографират конфигурация от слънчеви петна, която наподобява човешко лице с широка усмивка.

Зад забавната визуална прилика всъщност стои един от най-интересните процеси, протичащи върху нашата звезда.

Слънчевите петна представляват области от фотосферата, видимия слой на Слънцето, които са по-хладни от заобикалящата ги среда. Те се появяват в райони с изключително силни и сложни магнитни полета, които влияят върху движението на нагорещената плазма и ограничават преноса на топлина към повърхността.

Именно температурната разлика ги кара да изглеждат тъмни върху изображенията на Слънцето. Това обаче не означава, че самите петна са действително тъмни – ако можехме да наблюдаваме едно от тях изолирано, то би било изключително ярко. Контрастът с много по-горещата околна фотосфера създава характерния им тъмен вид.

За да покажат истинския мащаб на наблюдавания феномен, от варненската обсерватория поставят върху фотографията изображения на Земята и Юпитер, съобразени с относителните им размери спрямо Слънцето.

Сравнението е впечатляващо. Диаметърът на Слънцето е приблизително 1,39 млн. километра – около 109 пъти диаметъра на Земята. Във вътрешността му теоретично биха могли да се поберат около 1,3 млн. планети с размерите на Земята.

Слънчевите петна също могат да достигат огромни размери. Отделни групи се разпростират на десетки хиляди километри, което означава, че някои от тях могат да бъдат сравними по размер или дори по-големи от нашата планета.

Тези области представляват особен интерес за астрономите и по друга причина. Сложните магнитни полета около активните области могат да бъдат свързани със слънчеви изригвания и изхвърляния на коронална маса. Когато подобни явления са насочени към Земята, те могат да предизвикат геомагнитни бури и впечатляващи полярни сияния, а при по-силни събития – да окажат влияние върху сателитни комуникации, навигационни системи и електропреносна инфраструктура.

Прочети цялата публикация