Чихуахуа носят древна ДНК от койоти, откриха учени

Чихуахуа носят малки фрагменти от генетичния материал на койоти, установиха учени от Станфордския университет. Следите са открити при тестването на нов алгоритъм, създаден за подробен анализ на произхода на различни видове. Изследването е публикувано в списание Nature Communications.

Генетичните участъци вероятно са попаднали в наследствената линия на породата много преди пристигането на европейците в Америка. Родословието на чихуахуа се свързва с течичи – малко куче компаньон, отглеждано в доколумбова Мексико от представители на цивилизацията на толтеките около началото на първото хилядолетие.

Съвременните чихуахуа са запазили около 4% генетичен материал от древни кучета, живели преди европейската колонизация. В рамките на тази наследена част изследователите са открили още по-малки фрагменти, които насочват към древно кръстосване между местни кучета и койоти.

Следи от древни контакти в Мексико

Идентични участъци от ДНК са открити и при китайски качулати кучета. Това според учените подкрепя предположението, че фрагментите са свързани с по-стара обща линия, а не с близко във времето кръстосване.

„Предполагам, че тези фрагменти от ДНК на койоти произлизат от древни контакти между кучета и койоти в Мексико. Те може да са се появили при животни, от които впоследствие са произлезли и двете съвременни породи“, заяви генетикът от Станфордския университет Александър Йоанидис.

По думите му всички домашни кучета водят произхода си от вълци от Стария свят, докато койотите принадлежат към друга еволюционна линия. Исторически сведения сочат, че кръстосването между койоти и местни кучета в доколумбова Мексико може да е било целенасочено, а не случайно.

Не обяснява поведението на породата

Койотската ДНК представлява приблизително една десета от процента от генома на чихуахуа. Затова учените не свързват откритието пряко с характерната смелост на малките кучета или с поведението им към по-едри животни.

„Тъй като ДНК на койота съставлява само една десета от процента от генома на чихуахуа, влиянието ѝ върху поведението, ако изобщо съществува, вероятно е незначително“, поясни Йоанидис.

Същото се отнася и до малкия размер на породата. Той вероятно е резултат от генетични промени, свързани със забавяне на растежа, и от продължителен изкуствен подбор, при който хората са развъждали най-дребните животни. Така генетичното наследство от койоти остава любопитна следа в историята на породата, но не и доказано обяснение за нейния темперамент.

Източници: unian.net, sciencealert.com

Прочети цялата публикация