Тодор Живков

Излиза нова книга за Тодор Живков

В ситуацията на предстоящите трети парламентарни избори за 2021-ва и политическите трусове в управлението, все по-ясно става, че…

Slava.bg (19.10.2021)

Cекретарката на Живков погребана с милиони

Втората най-близка до сърцето на Тодор Живков жена след съпругата му Мара Малеева бе неговата несменяема…

Struma.com (19.10.2021)

„Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“ – какво не знаем за управлението на Първия?

E-vestnik.bg (18.10.2021)

Юлиана Методиева: Поредният скандал с българската номинация за Оскар 2021 ще ни извади очите

Слушах Тео Ушев по Нова за скандала с българската номинация за наградата Оскар. Боя се, че е прав!…

M.fakti.bg (17.10.2021)

Една действителна история в картини

През 1968 година много популярна у нас е песента на Маргарита Радинска „Кукла на конци“, а на „Златният…

Bnr.bg (15.10.2021)

Най-големият ловец на социализма и културната му дружинка

Децата, родени, когато беше свален Тодор Живков, вече имат свои деца. Две поколения растат без портрета на Първия,…

Ploshtadslaveikov.com (12.10.2021)

Последните думи на проф. Вучков

На 22 септември 2019 г., последният ден от лятото, душата на колоритният проф. Юлиан Вучков избра да напусне…

M.fakti.bg (11.10.2021)

Забранените вицове за Тодор Живков

По времето на соца в България „под сурдинка“ се разказваха много вицове за Тодор Живков. Сам той е…

M.fakti.bg (10.10.2021)

Правец - машината, която запозна българинът с компютъра

Защо техноутопията на Тодор Живков не се превърна в реалност?

Dnes.bg (09.10.2021)

Александър Станков: Някои жаби вече толкова са напълнили гушите, че даже не могат и да крякат

Александър Станков е от футболните хора, които не се страхуват да казват това, което мислят. С бившия треньор…

M.fakti.bg (07.10.2021)

Как един съветски пенсионер промени българската история и Тодор Живков му повярва

Често чуваме твърдението, че всеки има право да твърди каквото пожелае. А хората пък имали право да изберат…

Ploshtadslaveikov.com (04.10.2021)

Дончева се извини на професор Герджиков, цитирала фейк от ФБ

Татяна Дончева от "Изправи се БГ! Ние идваме!" се извини на номинирания за кандидат-президент ректор на Софийския университет…

Bnr.bg (02.10.2021)

Татяна Дончева към проф. Герджиков: Вие направихте Борисов доктор хонорис на СУ. Ректорът: Дончева лъже!

Скандал в ефира на БНТ се разрази между кандидата за президент проф. Анастас Герджиков и Татяна Дончева от…

Offnews.bg (02.10.2021)

Почина най-важната жена около Тодор Живков

Легендарната секретарка на Тодор Живков – Ангелина Горинова, си е отишла от този свят, научи “България Днес”.…

Struma.com (25.09.2021)

Почина легендарната секретарка на Тодор Живков

Легендарната секретарка на Тодор Живков - Ангелина Горинова, си е отишла от този свят, научи "България Днес". Възрастната…

Burgas24.bg (24.09.2021)

Бумерангът, който проф. Минеков не видя

В последно време българското общество е поляризирано от разнопосочни вкусови предпочитания. Всеки има министри, които „харесва“ или не…

M.fakti.bg (21.09.2021)

Не е за вярване каква красавица е последната жена на Владо Живков

Това е последната жена на починалия син на Тодор Живков - Владимир. За първи път широката публика вижда…

Burgas24.bg (19.09.2021)

Носталгия по Живков – защо вече го смятат за положителен герой?

Портретът на Тодор Живков, поставен на 10 ноември в автосервиз в Хасково. Искам повече хора да си спомнят…

E-vestnik.bg (14.09.2021)

"Демократична България" цели да управлява с тандема Петков-Василев

“В следващия парламент ние ще бъдем политическа сила, която ще получи мандат за съставяне на правителство. Ще покажем…

Mediapool.bg (11.09.2021)

Ген. Атанасов: В следващия парламент ще получим мандат за правителство

В следващия парламент ние ще бъдем политическа сила, която ще получи мандат за съставяне на правителство. Ще покажем…

Offnews.bg (11.09.2021)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.