Тодор Живков

Синът на покойния Владимир Живков се върна от САЩ, за да изпрати татко си в последния му път

Синът на покойния Владимир Живков се върна от САЩ, за да изпрати татко си в последния му път.…

Ruse24.bg (26.07.2021)

Синът на Живков отнесе в гроба тайната на една мистериозна смърт

Освен хиляди неразказани истории за живота на богопомазаната висша комунистическа върхушка, мълчаливият син на Тодор Живков - Владимир,…

M.fakti.bg (25.07.2021)

Синът на Живков отнесе в гроба тайната на най-скандалното неразкрито убийство у нас

Burgas24.bg (24.07.2021)

Синът на Живков отнесе в гроба тайната на най-скандалното неразкрито убийство у нас

Ruse24.bg (24.07.2021)

Патоанатомът, направил аутопсията: Людмила Живкова е умряла от удавяне

Черна за историята на България остава датата 21 юли 1981 г. Тогава нацията научава по радиото…

Struma.com (24.07.2021)

Почина синът на Тодор Живков

Владимир Живков е издъхнал на 69 г. в столична болница

Btvnovinite.bg (23.07.2021)

Почина Владимир Живков: вижте последното му интервю пред нас

Почина Владимир Живков, синът на дългогодишния лидер на БКП, премиер и държавен глава на България Тодор Живков. Той…

Slava.bg (23.07.2021)

Почина Владимир Живков - синът на Тодор Живков

Синът на Тодор Живков – Владимир Живков, е починал на 69 години. Кончината на Владимир Живков е точно…

Frognews.bg (23.07.2021)

Почина синът на Тодор Живков – Владимир

Той почина точно 40 години след сестра си Людмила

Dnes.bg (22.07.2021)

Почина синът на Тодор Живков, Владимир си отиде точно 40 години след Людмила

Той караше старините си предимно в дупнишкото село Кременик

Dnes.dir.bg (22.07.2021)

Скръбна вест! Почина синът на Тодор Живков

Синът на бившия генерален секретар на ЦК на БКП, министър-председател на НРБ и първи председател на държавния съвет…

Burgas24.bg (22.07.2021)

От какво е починала Людмила Живкова? Патоанатомът разкрива...

Черна за историята на България остава датата 21 юли 1981 г. Тогава нацията научава по радиото за мистериозната…

M.fakti.bg (22.07.2021)

Адв. Минчо Спасов: Дипломата на Гешев е невалидна, не може да бъде главен прокурор

Аз направих едно малко разследване за дипломата на главния прокурор Иван Гешев. Оказа се, че личните данни липсват,…

Frognews.bg (22.07.2021)

Сирене или носталгия по миналото: Какво продават и купуват в магазин „Тодор Живков“?

Едноименното място се намира в Търговище

Btvnovinite.bg (17.07.2021)

Българите в Чикаго живеят с мисълта страната ни да се развива добре

Българите в Чикаго гласуваха на предсрочните парламентарни изборина 11 юли. 90-годишният Стоян Андонов гласува в една от…

Bnr.bg (16.07.2021)

Николай Милчев за Борисов: Наистина ли ни е свидно да гледаме гафовете и простащините на този семпъл, та семпъл човек?

ЕДНО И СЪЩО МЕНЮ По време на моето детство и младост три имена се споменаваха най-много: на Ленин,…

Frognews.bg (15.07.2021)

Концерт пред Тодор Живков измъкнал Васко Василев от ареста

Виртуозният цигулар Васко Василев разказа интересна история от своето детство. На 8 години трябвало да свири пред Тодор…

M.fakti.bg (15.07.2021)

Йордан Мичев: Корнелия Нинова проигра шанса на БСП

Корнелия Нинова имаше шанса да промени БСП и да ѝ даде една от последните възможности да се превърне…

M.fakti.bg (13.07.2021)

Усетихте ли се как чрез подмяната, която Слави ви предложи, Доган и ДС пак ще са на власт?

Опитът за реализация на поредния задкулисен план на ДС задкулисието, за което мнозина сме сигурни, че се ръководи…

M.fakti.bg (12.07.2021)

Мара Малеева издъхва, докато слуша реч на Тодор Живков

Днес (12 юли) се навършват 100 години от рождението на една от най-енигматичните жени в съвременната българска история…

M.fakti.bg (12.07.2021)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.