Тодор Живков

Успешната кариера на танцьора и хореограф Росен Семерджиев

Живот като на кино в буквалния и преносния смисъл е имал танцьорът и хореограф Росен Семерджиев от Велико…

Bnr.bg (17.04.2021)

Коментар на Петър Волгин: Евроатлантизъм на килограм

Откакто за първи път спечели парламентарните избори през 2009 г., ГЕРБ никога не е изпадал в подобна унизителна…

Bnr.bg (17.04.2021)

Даниел Митов в далечната 2007г.: ГЕРБ не е дясна партия. Аз не съм мутра и не съм масажирал ушите на Тодор Живков

ГЕРБ не е дясна партия. Аз не съм мутра и не съм масажирал ушите на Тодор Живков. Това…

Frognews.bg (15.04.2021)

Даниел Митов през 2007 г.: Не съм милиционер, мутра, не съм масажирал ушите на Живков

Вчера лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов номинира бившия външен министър Даниел Митов за премиер.

Преди няколко дни той…

Offnews.bg (15.04.2021)

Даниел Митов: ГЕРБ не е дясна партия; Аз не съм мутра и не съм масажирал ушите на Тодор Живков

Даниел Митов. Снимка: от тв интервю Интервю с члена на ръководството на ДСБ Даниел Митов, публикувано в сайта…

E-vestnik.bg (15.04.2021)

Министър на културата от социализма с награда от НДК за принос

Награда „за изключителен принос в основополагането на Двореца“ получи председателят на Комитета за култура и министър на културата…

Ploshtadslaveikov.com (13.04.2021)

В България е направена една от най-известните снимки на Гагарин (СНИМКИ)

Летецът Юрий Гагарин стана първият човек, полетял в Космоса, на 12 април 1961 г. - точно преди 60…

Slava.bg (13.04.2021)

Андрей Райчев: Всички се правят, че обичат Слави и искат той да се провали

Всички се правят, че обичат Слави, защото много се надяват той да направи правителство и да приключи като…

Offnews.bg (13.04.2021)

Правнуците на Тато звезди в Америка

Правнуците на Тато звезди в Америка Ретро Двете правнучета на Тодор Живков са същински звезди в…

Struma.com (13.04.2021)

Как принц Филип срещна Тодор Живков

През 1973 г. в двореца на Културата и спорта във Варна се провежда 10-ят Олимпийски конгрес и 74-ата…

M.fakti.bg (11.04.2021)

Слатински: След Борисов ние трябва да извършим нов Преход

Вижте на какъв парадокс ставаме свидетели!!! Всеобщо сред политиците и политическите коментатори и анализатори е убеждението, че Той…

M.fakti.bg (11.04.2021)

Тайната среща на принц Филип и Тодор Живков, какво се е случило?

Все още не е известно кога ще бъде погребан херцога на Единбург

Dnes.bg (10.04.2021)

Уроците на Априлския пленум

Повечето хора, които са преминали през изучаването на историята на БКП и изпитите по този предмет, пазят неприятни…

Bnr.bg (10.04.2021)

Коментар на Петър Волгин: Предсрочните избори са неизбежни

Разпределението на мандатите в новото Народно събрание е такова, че, на практика, работещо правителство не може да бъде…

Bnr.bg (10.04.2021)

Радиопремиера на „Tempo La Carinia“ с група „Echoo Balkan Samba“

Група с малко странното име „Echoo Balkan Samba“ трупа записи, клипове и популярност и днес направи ефирна премиера…

Bnr.bg (06.04.2021)

България е блокирана: чуждестранните медии за изборите

"България е блокирана”, гласи заглавието на репортажа на германския журналист Клеменс Ференкоте за парламентарните избори в България. В…

M.fakti.bg (05.04.2021)

Адв. Хаджигенов за ФАКТИ: Единствената добра позиция за Борисов ще е в Централния софийски затвор

„Единствената добра позиция, която ще има Борисов тепърва, ще е в северното крило на Централния софийски затвор. Вчера…

M.fakti.bg (05.04.2021)

Какво би казал Тодор Живков, ако беше Бойко Борисов

Ако сте любител на мемета във Фейсбук, в които се сравняват Тодор Живков и Бойко Борисов, тази книга…

Ploshtadslaveikov.com (01.04.2021)

По света и у нас за падишаха

Анализ на Антон Бежански

Българският премиер и Вожд, Падишахът Бойко Борисов е уникална личност. Той е всестранно надарен…

M.fakti.bg (01.04.2021)

След мисирките и биволите са мобилизирани в кампанията на Борисов

“Ако не бяхте вие, биволи нямаше да има в България” http://www.focus-news.net/news/2021/03/31/2857381/premierat-boyko-borisov-vsichki-sotsiologicheski-agentsii-pokazvat-kakva-ni-e-predninata.html Този възторжен възглас на почит към живия…

Ivo.bg (31.03.2021)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.