Тодор Живков

Проф. Ивайло Дичев: Програмно правителство е възможен вариант

„Нашата държава няма външна политика, няма позиции по никакви морални теми на нашето съвремие. Единственото, което се спазва,…

Bnr.bg (26.01.2021)

110 години Т. Живков: Вина за какво?

Последното интервю на Тодор Живков във „Всяка Неделя“, 1997 г. Живков е роден 1911 година, тази година…

E-vestnik.bg (24.01.2021)

Борисов и Радев са от различни вселени

Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при държавния глава, в интервю за обзора на деня на Радио…

M.fakti.bg (24.01.2021)

Отец Дионисий: Време е за Възкресение – всички на протест!

Коментар на аримандрит Дионисий

Мислих и реших, та и затова си позволявам под вид на споделени разсъждения да…

M.fakti.bg (22.01.2021)

Още 4 незаконни постройки ще се събарят в резиденцията на Божков на Витоша

Нови четири незаконни постройки, намиращи се около вила “Аглика” на територията на природен парк “Витоша”, трябва да бъдат…

Mediapool.bg (21.01.2021)

Води ни партийо! Картината, която Борисов изпрати на Вучич

Творба, издържана напълно в стилистиката на социалистическия реализъм, е изпратил като дар на сръбския премиер Александър Вучич.

Художественото…

Offnews.bg (21.01.2021)

Продават бронираната S-класа на Тодор Живков

Бившият служебен автомобил на Тодор Живков се продава за 12 000 евро. Обявата е публикувана във фейсбук групата Unique…

Burgas24.bg (20.01.2021)

Борисов се моли третата вълна да е след изборите

В прочутата си реч за "матряла" в края на управлението си Тодор Живков отбелязва: "Много добри условия има…

M.fakti.bg (20.01.2021)

Автокъща продава кола на Тодор Живков за 12 хил. евро

Бронираната S-класа е купена на търг през 2019 г.

Dnes.dir.bg (19.01.2021)

За продан: Автокъща предлага кола на Тодор Живков за 12 хил. евро

Бронираният автомобил е произведен 1983 г. и се твърди, че бивш собственик са НСО

Btvnovinite.bg (19.01.2021)

Бронираната S-класа на Тодор Живков се продава! Колко струва?

Истински шедьовър, който дълги години се е криел в гаражите на НСО, е обявен за продан. Става дума…

Struma.com (19.01.2021)

Георги Марков: Беше грешка Борисов да изгони Цветанов

Ако ситуацията наложи, президентът може да промени датата на изборите, но в рамките на конституционния срок - два…

M.fakti.bg (19.01.2021)

Светло бъдеще за наследниците на Тодор Живков в Америка

Двете правнучета на Тодор Живков са същински звезди в Америка, научи "Ретро“. Малчуганите вече се радват на завидни…

Burgas24.bg (18.01.2021)

Другарю Борисов, кажи си за келявото укрепване към Рилския манастир

Става все по-трудно да бъдат коментирани действия и изказвания на премиера Борисов. Причината е повече медицинска и се…

M.fakti.bg (15.01.2021)

Как измамиха Живков след оставката му - няма гаранции в бг политиката

В продължение на вчерашния ни разказ за Операция Наследник, чието време за задействане Борисов като че ли изпусна,…

Slava.bg (08.01.2021)

Запознанство с демокрацията

Коментар на Божидар Чеков Това запознанство стана внезапно. Нещо като преминаване от конски вагон във вагон първа класа.…

M.fakti.bg (07.01.2021)

Операция Наследник: закъсня ли Борисов

Изпусна ли Борисов моментът да си създаде наследник - продължител и застраховка за него и обкръжението му? Ще…

Slava.bg (07.01.2021)

Борисов се готви за президент

Борисов се готви за президент. Такова опростачено управление не е имало от Освобождението. Това каза пред Фрог нюз…

M.fakti.bg (06.01.2021)

Колко ни струва нарцисизмът на Онуй да се прави на Батман и Спасител?

Онуй пак хвърка с хеликоптер. Да инспектирал, видиш ли, как вървяло строителството. Все едно нещо разбира от строителство…

M.fakti.bg (05.01.2021)

Музеите и галериите отварят в понеделник

Музеите и галериите отварят врати на 4-ти януари, но с ограничен капацитет. Само 30% от допустимия брой любители…

M.fakti.bg (03.01.2021)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.