Тодор Живков

Почина прокурорът, който арестува Тодор Живков

На 23 май е починал бившият главен прокурор Евтим Стоименов, съобщи държавното обвинение. Стоименов бе първият шеф на…

Mediapool.bg (27.05.2020)

Манолова: Борисов ме молеше да не се кандидатирам за кмет

"Не съм се молила на Борисов, но той ме молеше да не играя за кмет, защото знаеше какво…

Mediapool.bg (27.05.2020)

Почина главният прокурор, издал заповедта за арест на Тодор Живков

Евтим Стоименов е обвинител №1 на България от 14 декември 1989 до 6 ноември 1990 г.

Dnes.dir.bg (27.05.2020)

Моята амбиция е народният гняв да се излее в урните

"Моята амбиция е народното недоволство, народният гняв да се излее в урните, срещу това управление да излязат хора,…

Offnews.bg (27.05.2020)

24 май е истинският ни национален празник

В историята на азбуката, наречена Кирилица, има твърде много бели петна и противоречия, поради което тя прилича повече…

M.fakti.bg (24.05.2020)

Най-уязвимото място, от всички зависимости на Борисов, е Горанов

Чрез този контрол на портфейла на Бойко Борисов, през цялото време са контролирали всички потоци и самия Борисов.…

M.fakti.bg (20.05.2020)

Сталин, Червенков и българските турци

Коментар на Огнян Стамболиев във "Фейсбук"

След смъртта на вожда Димитров през юли 1949 г., неговият зет Вълко…

M.fakti.bg (18.05.2020)

Гешев направи експертен съвет с Никола Филчев в него

В съвета е и последният прокурор от ерата на Тодор Живков

Burgasinfo.com (14.05.2020)

#Кой е кадровикът на хунтата?

Управлява ни хунта, разбрахме от сочения доскоро за най-богат човек в България Васил Божков. Може да му се…

M.fakti.bg (14.05.2020)

Бай Тошо борил вирусите с уникална напитка

Със сок, извличан от сърцевината на бреза, Тодор Живков поддържа имунната си система и гони вирусите. Това разкрива…

Ruse24.bg (13.05.2020)

"След нас и потоп!..."

Денят 31 март 1923 г. може да бъде записан като паметна дата на входа на Съдебната палата в…

M.fakti.bg (12.05.2020)

Нарцистичната логорея на един тулуп

Надявам се, и това означава. Но с пълна сигурност означава, че здравословното състояние на премиера е в терминален…

M.fakti.bg (09.05.2020)

Историци: "Това няма да превърне македонците в българи"

В България може би си мислят, че ще постигнат "победа" в спора с македонците, но това със сигурност…

M.fakti.bg (28.04.2020)

Лили прати 2-ра ръка цветя на лекарите в Александровската болница, черен лебед я гони, откак отстран

Лили Иванова изпрати подарените й цветя за днешния неин рожден ден на лекарите от Алексанровската болница. Подаряването на…

Slava.bg (25.04.2020)

Карбовски: Ние сме нация, която само мрънка, но тайно, заслужаваме си всеки един Тодор Живков

"По-голям проблем от всяка диктатура е любовта на българина към сатрапа". Това каза пред БНР журналистът Мартин Карбовски в…

Burgas24.bg (24.04.2020)

Карбовски: Ние сме нация, която само мрънка, но тайно, заслужаваме си всеки един Тодор Живков

Ruse24.bg (24.04.2020)

Депутат от БСП покани Гергов официално да мине към ГЕРБ

„От няколко дни вътрешните демони и външните сили отново са активизирали медийната звезда на другаря Георги Гергов. Вчера…

Offnews.bg (23.04.2020)

ДБ: Осуетеното изслушване на Борисов показва голямата опасност за демокрацията

Осуетяването на парламентарното изслушване на премиера Бойко Борисов от страна на ГЕРБ унижава достойнството на всички българи и…

Mediapool.bg (22.04.2020)

Как сте, сингапурци на Балканите?

Стигаме Сингапур – голяма работа е това. Били сме белгийците на Балканите (по Станислав Стратиев), прусаците на Балканите,…

M.fakti.bg (15.04.2020)

Венци Стефанов цитира Тодор Живков на рождения ден на Славия

Президентът на Славия - Венци Стефанов, даде ексклузивно интервю за Gong.bg навръх 107-ия рожден ден на клуба. Стефанов…

M.fakti.bg (10.04.2020)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.