Тодор Живков

Снахата на Бай Тошо ще отваря училище по вероучение

Бившата снаха на Тодор Живков – Маруся Мирчевска, отново търси пари от спонсори, но този път не за…

Ruse24.bg (01.04.2020)

Сега е моментът да върнем изходните визи

Глобализмът си отива, подгонен от коронавируса, а на негово място идват здравите патриотични сили. Светът се затваря, никой…

M.fakti.bg (31.03.2020)

Хора се регистрират в с. Кременик, за да се скрият от епидемията

Над 30 души, предимно софиянци, са се регистрирали по настоящ адрес, в малкото кюстендилско село Кременик, съобщи наместникът…

Bnr.bg (29.03.2020)

Култура vs пандемия: ще има ли победител?

Преди няколко дни един пост на Тео Ушев във Фейсбук предизвика вниманието на цялата общественост. Този пост на…

Offnews.bg (26.03.2020)

Престъпни твари, посегнахте на моята България и няма да ви простя

Каракачанов е горд с българската армия! Не, че такава съществува, като отчетем 50% чантаджии, 20% обслужващ на чантаджиите…

M.fakti.bg (22.03.2020)

Екимджиев: Главният прокурор се възползва непочтено от ситуацията

Главният прокурор се възползва по абсолютно непочтен начин от ситуацията с наложеното извънредно положение, за да направи опит…

Mediapool.bg (16.03.2020)

За и против квотите в българската култура

Помните ли социализъма - онези чудни времена, за които Жоро Минчев пееше: „бла-же-ни го-ди-ни, Тодор Живков бе-ше млад”…

Actualno.com (02.03.2020)

Каква е съдбата на бившите резиденции на Тодор Живков?

Гледайте тази вечер в bTV Репортерите

Btvnovinite.bg (01.03.2020)

За и против квотите за българщина в културата

Помните ли социализъма – онези чудни времена, за които Жоро Минчев пееше: „Бла-же-ни го-ди-ни, Тодор Живков бе-ше млад”…

Ploshtadslaveikov.com (29.02.2020)

Защо Ел Периодико нарече Борисов ''балканският Батман''?

След като съобщи, че каталунските власти водят разследване, по което има данни за връзка на Бойко Борисов с международна…

Offnews.bg (21.02.2020)

Разруха и забрава: Последната резиденция на Тодор Живков

Какво остана от комплекса в Банкя

Dnes.dir.bg (20.02.2020)

Наследниците на Хайтов се отказаха от делото срещу Калин Терзийски

Наследниците на Николай Хайтов се отказаха да продължават делото срещу писателя Калин Терзийски.

Съдебният процес започна заради думи на…

Offnews.bg (19.02.2020)

Калин Терзийски поиска прошка от наследниците на Хайтов, за да спрат делото срещу него

Писателят Калин Терзийски поиска публично прошка от наследниците на Николай Хайтов, за да прекратят делото, което водят срещу…

Offnews.bg (19.02.2020)

Тато свали каскета през 1968 г. Модата се връща, Божков го отнася

Каскетът излиза отново на мода. Лавина от телевизионни репортажи показват главния прокурор Гешев с каскет как въздава справедливост…

Actualno.com (18.02.2020)

Тодор Живков надвива Червенков, Чанков и Югов в битката за премиерския пост

Преди това печели доверието на Москва “Е, другари, това е... Земааме власта, земааме власта!” Така се шегува с близки народни представители…

24chasa.bg (15.02.2020)

Забравеното наследство на лагера Белене - трима души разказват

България издигна паметник на диктатора Тодор Живков, но нито един от някогашните 80 концентрационни лагера в страната не…

Dnes.dir.bg (03.02.2020)

Блицкригът срещу Васил Божков

Пред офиса на "Нове холдинг" на ул. "Московска" 43 в столицата често спират луксозни автомобили. В сряда…

Capital.bg (31.01.2020)

Спецакция в офиси на Васил Божков! Бизнесменът е напуснал страната?

Специализираната прокуратура влезе в офисите на Васил Божков. Сред претърсваните обекти е и бивша резиденция на Тодор Живков,…

Zonaburgas.bg (29.01.2020)

Прокуратурата провежда акция в офисите на Васил Божков

Прокуратурата е започнала в сряда сутринта акция в офисите на хазартния бос Васил Божков, съобщи БНТ. Специализираната прокуратура…

Mediapool.bg (29.01.2020)

Спецпрокуратурата и МВР влязоха в офисите на Васил Божков*

По непотвърдена информация се проверяват и други адреси, както и бивша резиденция на Тодор Живков, ползвана от бизнесмена

Investor.bg (29.01.2020)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.