Тодор Живков

Внукът на Живков - Тодор Славков, пожела столицата

Синът на Иван Славков кандидат на възстановената партията на баща му “Напред, България” Тодор Славков - внукът на Тодор Живков, е един…

24chasa.bg (29.09.2019)

Внукът на Тодор Живков, Г. Кадиев, ген. В. Григоров и Т. Токмакчиев - сред кандидатите за кмет на София

Броят на кандидатите за кметове на София са 19. Сред тях са и внукът на Тодор Живков -…

Frognews.bg (28.09.2019)

Десетки казаха последно сбогом на поета Любомир Левчев

Десетки дойдоха за да отдадат последна почит на поета и писателя Любомир Левчев, който почина на 25 септември…

Mediapool.bg (28.09.2019)

Ето я непоказваната досега тайна внучка на Тодор Живков!

Ето я непоказваната досега дъщеря на Владимир Живков! Младата и красива Елизабет Живкова днес става на 27 години,…

Ruse24.bg (28.09.2019)

Кандидатите да управляват София и районите й (пълен списък)

19 кандидати ще се борят за кмет на София. Сред тях са и внукът на Тодор Живков -…

Offnews.bg (27.09.2019)

Имитаторът Андриан Асенов с първи златен бутон

Още в първия епизод на България търси талант по бТВ Славена Вътова изпрати участник на финала на шоуто,…

Slava.bg (17.09.2019)

Борисов започва "освежаване" на ГЕРБ - кметовете максимум по 3 мандата

Премиерът Бойко Борисов обяви в Русе, че започва "освежаване" в ГЕРБ. Началото се поставя с кандидатите за кметове,…

Mediapool.bg (13.09.2019)

Борисов с джипа в Русе: Обадих се на Силвия Великова, не познавам шефа на БНР

Премиерът Бойко Борисов пристигна с джипа си в Русе и коментира оттам скандала в БНР с журналистката Силвия…

Offnews.bg (13.09.2019)

Русофилите, уж 80 на сто от българите, реагират както при свалянето Живков: нямат сигнал за “въстание” от Москва и си мълчат

Ситуацията с т.н шпионски скандал, който е зле прикрит опит за замазване на скандалното дългогодишно бездействие на българските…

Ivo.bg (12.09.2019)

ГЕРБ сменя 4-ма кмета на областни градове и подкрепя 3-ма на СДС

Управляващата партия ГЕРБ сменя четирима кметове на областни градове и подкрепя трима действащи кмета на коалиционния си партньор…

Mediapool.bg (12.09.2019)

С носталгия по комунизма: Как плевенско село отбеляза 9-ти септември?

Жителите на Одърне имат петолъчка и паметник на Тодор Живков

Btvnovinite.bg (09.09.2019)

Петолъчка пред сградата, където Тодор Живков работел като главен инспектор в милицията

Будапеща, Прага, Варшава и Берлин има своите музеи на комунизма. България уж също трябваше да има, но в…

Ploshtadslaveikov.com (09.09.2019)

"Памет за утре" запозна младежи с 9 сгради, знакови за комунистическия режим

Гражданската инициатива "Памет за утре" отбеляза 9 септември с поход до различни знакови места в София, свързани с…

Mediapool.bg (09.09.2019)

Азбучник на българския хаос: БОДИГАРД

Кое е общото между филма „Бодигард” и управлението на държавата ни? През 1992 година „ Бодигард”, филм на…

Actualno.com (06.09.2019)

В кръг: 2019 г. като 1989 г. И още нещо...

„В кръг на Командарев е ироничен и сериозен филм”, казва US институцията в шоубизнеса Варайъти за наградения току-що…

Slava.bg (27.08.2019)

За Стан и Светла, за таксиметровите шофьори и черните дупки на Прехода

Станимир Рашков в Холандия стана Стан. Стан и Светла. Винаги двамата, винаги заедно, винаги с много обич, която…

Actualno.com (24.08.2019)

Открита е ТЕЦ Варна

ТЕЦ „Варна“ е разположена на северния бряг на Варненско езеро, на 12 км от Варна (в с. Езерово,…

Actualno.com (21.08.2019)

Голямата екскурзия: Турция затваря границата си с НРБ

„Голямата екскурзия“ – така е известен процеса на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани…

Actualno.com (20.08.2019)

"И Тодор Живков се оплака" - кой пръв отвори границата на комунистическа Унгария

Лидерите на Германия и Унгария се събират утре за събитие, което става известно по цял свят…

Dnevnik.bg (18.08.2019)

Обезглавени момичета, ножици, пергели- все хубави неща ( според премиера Борисов)

“Требва да се работи. Без работа нищо не става”. На кого принадлежи това прозрение? На вожда и учителя…

Ivo.bg (15.08.2019)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.