Тодор Живков

Аня Пенчева искала да целуне Тодор Живков

"Признат грях, половин грях. А може би е нещо нормално във ВИП обществото ни."

"Аз съм първият човек,…

Fakti.bg (преди 9 месеца)

9 юли 1974 г. 50 години от смъртта на Яна Язова

На днешния ден преди 50 години е убита Яна Язова - поетеса и писателка, на която не простиха…

Fakti.bg (преди 10 месеца)

Мюмюн Тахир: Песента на Чичопей

Какво очакваме, стълпени на площада?

Днес варварите щели да пристигнат тук.

Защо…

Fakti.bg (преди 10 месеца)

Габриела Петрова спечели титлата на троен скок

Габриела Петрова спечели титлата на троен скок при жените на Държавното първенство по лека атлетика във Велико Търново,…

Fakti.bg (преди 10 месеца)

Григор Лилов: Брендо – недосегаемият

Защо го завърнаха? – Завърнаха като заплаха за страшно компроматно оръдие. Срещу всеки от всичките. Затова го държат…

Fakti.bg (преди 10 месеца)

Калина Андролова: И този парламент започва като ситком, ще продължи като бурлеска и ще завърши като драма

И този парламент започва като ситком, ще продължи като бурлеска и ще завърши като драма без елементи на…

Fakti.bg (преди 10 месеца)

Григор Лилов: Решението на правителството за Вашингтон да заминат двамата – Радев и Главчев, е демагогия

Коя е болестта?

Тя се нарича дисоциативно разстройство на идентичността. В най-тежките ѝ случаи се описва за непрофесионалната…

Fakti.bg (преди 10 месеца)

Оставка, която няма да бъде приета ли ще хвърли Нинова?

Нинова има ход като на Тодор Живков. Да подаде оставка, която да не бъде приета заради изкопаването с…

Slava.bg (преди 11 месеца)

Тодор Живков обичал да пие кафето си с тайна съставка

Тодор Живков обичал много кафе, но внимавал и искал да му се наслаждава по най-здравословния и безопасен начин.…

Dariknews.bg (преди 11 месеца)

"Помня влака": 35 години, откакто бяха прогонени от дома си

"Не бива да го оповестяваме, но трябва не по-малко от 200 000 души да изселим", казва Тодор Живков…

Dwnewsgngmhlplxy6o2twtfgjnrnjxbegbwqx6wnotdhkzt562tszfid.onion (преди 11 месеца)

35 години от изявлението на Тодор Живков, дало началото на "Голямата екскурзия"

От 3 юни до 21 август 1989 г., когато българската граница с Турция е отворена, повече от 360…

Dnes.dir.bg (преди 11 месеца)

35 години от изявлението на Тодор Живков, което даде началото на "Голямата екскурзия"

От 3 юни до 21 август 1989 г., когато българската граница с Турция е отворена, повече от 360…

Dnes.dir.bg (преди 11 месеца)

Как да говорим на младите за комунизма, паметта и миналото?

Имало е един Тодор Живков. Той не е давал свобода за нищо. И е имал агенти. Днес тези…

Dwnewsgngmhlplxy6o2twtfgjnrnjxbegbwqx6wnotdhkzt562tszfid.onion (преди 11 месеца)

Превратът от 19 май 1934 или как Белград искаше да унищожи България

На 19 май се навършват 90 години от опита за преврат, който имаше за цел да ликвидира българската…

Fakti.bg (преди 11 месеца)

Калина Андролова: Ситуацията в българската политика взе да става „Топенерджи“!

Ситуацията в българската политика взе да става „Топенерджи“! Звучи като анекдот, но чак и Карло Луканов е вкаран…

Fakti.bg (09.05.2024)

Дъщеря и внук върнаха поетесата Ваня Петкова от Сириус с разтърсващ мултимедиен спектакъл

Разтърсващ мултимедиен спектакъл, посветен на 80-годишнината от рождението на голямата поетеса Ваня Петкова и на 15-годишнитата от отлитането…

Fakti.bg (28.04.2024)

"Българският Чернобил": Как ни лъгаха за опасната радиация

Катастрофата в Чернобил през 1986 г. води до едно от най-тежките престъпления на комунизма в България: никъде информационното…

Fakti.bg (23.04.2024)

Внукът на Тодор Живков си купи къща за над 3 млн. лева

Тодор-младши наскоро е купил на семейството си палат за 1,8 милиона долара (около 3 милиона лева). Къщата за…

Fakti.bg (23.03.2024)

И преди, и сега, траурът не е шега

Музикален радио траур при социализма – орган вместо джаз.Гледам през прозореца опашката от стъпалата на Александър Невски та…

Fakti.bg (22.03.2024)

Силвия Лулчева със сърцераздирателна изповед

"Баща ми е изпратен в лагера в Скравена. После го местят в Белене. Дори майка ми не е…

Fakti.bg (20.03.2024)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.