Тодор Живков

Носталгията по Живков и социализма – реалности и заблуди

Снимки на Тодор Живков и Бойко Борисов в шофьорска кабина показват кои са актуални кумири на част от…

E-vestnik.bg (преди 11 месеца)

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

На 9 октомври 2024 г. в зала „Арена София“ се състоя галапремиерата на филма „Гунди – легенда за…

Fakti.bg (преди 11 месеца)

При "простия" Борисов имаше финансова дисциплина, а Асен и Кирил източиха енергетиката и бюджета с 18 млрд. дефицит

Минеков говори колко Борисов е страхлив и прост. Със схоластика всичко е точно – този е прост, аз…

Fakti.bg (преди 11 месеца)

Първият канселиран българин е... Тодор Живков на 10 ноември

Тончо Краевски в "Операция История" по Bulgaria ON AIR

Dnes.bg (преди 11 месеца)

€1,2М за имението на Живкови в Лозенец с 2 плажа

1 200 000 евро се търсят за морското имение на фамилията на Тодор Живков баш в навечерието на…

Slava.bg (преди 11 месеца)

Паулина Шишкова: Участ ли бе да я опишеш или какво преживяха 35-годишните некомунисти след 1989 г.

35 години от свалянето на Тодор Живков от власт. От това на нашето семейство не стана по-добре. Вижте:

…

Fakti.bg (преди 11 месеца)

Отбелязваме 35 г. от свалянето на Тодор Живков

На 10 ноември 1989 г. се поставя началото на политическите промени у нас

Nova.bg (преди 11 месеца)

35 години от 10 ноември 1989 г.: Как свалянето на Тодор Живков промени България?

10 ноември 2024 г., 35 години от историческото събитие, което бележи началото на прехода на България от комунистическо управление към демокрация и пазарна икономика. На…

Frognews.bg (преди 11 месеца)

35 години от началото на прехода към демокрация

На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков…

Mediapool.bg (преди 11 месеца)

35 години от 10 ноември 1989 г.: Как свалянето на Тодор Живков промени България?

Днес, 10 ноември 2024 г., се навършват 35 години от историческото събитие, което бележи началото на прехода на…

Iskra.bg (преди 11 месеца)

10 ноември 1989 г. - последният ден на Тодор Живков във властта

Преди 35 години той е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП и като член на…

Dnes.dir.bg (преди 11 месеца)

Навършват се 35 години от началото на прехода към демокрация

Навършват се 35 години от символичното начало на прехода от еднопартийна система към демокрация и пазарна икономика в…

Cross.bg (преди 11 месеца)

10 ноември 1989 г.: Тодор Живков е свален, България влезе в нова епоха

На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), Тодор…

Struma.com (преди 11 месеца)

10 ноември 1989 г. Преврат в БКП сваля Тодор Живков от власт

Преди 34 години 10 ноември беше петък. На свое заседание Централният комитет на БКП в Бояна освобождава Тодор…

Regiona.bg (преди 11 месеца)

10 ноември 1989 г.: Тодор Живков е свален, България влезе в нова епоха

На Запад определяха страната ни "като най-замрялата" върху повърхността на комунизма

Dnes.bg (преди 11 месеца)

За Десети ноември излиза ново допълнено издание за Тодор Живков на Иван Бакалов

Кой е Тодор Живков и колко знаем за най-ярката историческа фигура, свързана със социализма? В навечерието на 35-ата…

Frognews.bg (преди 11 месеца)

За Десети ноември излиза ново допълнено издание на бестселъра за Тодор Живков на Иван Бакалов

Frognews.bg (преди 11 месеца)

35 години демокрация – какво помним и знаем за Тодор Живков

Fakti.bg (преди 11 месеца)

След 35 години – какво помним и знаем за Тодор Живков

Пред Десети ноември излиза ново допълнено издание на бестселъра „Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“ Кой е Тодор…

E-vestnik.bg (преди 11 месеца)

Огнян Стефанов: С будителите стана като с хайдутите и партизаните – броят им нараства успоредно с броя на неграмотните

В продължение на 24 часа на мода беше Денят на будителите. До такива крайности в надпреварата за показност,…

Fakti.bg (преди 11 месеца)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.