Тодор Живков

35 години от 10 ноември 1989 г.: Как свалянето на Тодор Живков промени България?

Днес, 10 ноември 2024 г., се навършват 35 години от историческото събитие, което бележи началото на прехода на…

Iskra.bg (10.11.2024)

10 ноември 1989 г. - последният ден на Тодор Живков във властта

Преди 35 години той е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП и като член на…

Dnes.dir.bg (10.11.2024)

Навършват се 35 години от началото на прехода към демокрация

Навършват се 35 години от символичното начало на прехода от еднопартийна система към демокрация и пазарна икономика в…

Cross.bg (10.11.2024)

10 ноември 1989 г.: Тодор Живков е свален, България влезе в нова епоха

На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), Тодор…

Struma.com (10.11.2024)

10 ноември 1989 г. Преврат в БКП сваля Тодор Живков от власт

Преди 34 години 10 ноември беше петък. На свое заседание Централният комитет на БКП в Бояна освобождава Тодор…

Regiona.bg (10.11.2024)

10 ноември 1989 г.: Тодор Живков е свален, България влезе в нова епоха

На Запад определяха страната ни "като най-замрялата" върху повърхността на комунизма

Dnes.bg (10.11.2024)

За Десети ноември излиза ново допълнено издание за Тодор Живков на Иван Бакалов

Кой е Тодор Живков и колко знаем за най-ярката историческа фигура, свързана със социализма? В навечерието на 35-ата…

Frognews.bg (08.11.2024)

За Десети ноември излиза ново допълнено издание на бестселъра за Тодор Живков на Иван Бакалов

Frognews.bg (08.11.2024)

35 години демокрация – какво помним и знаем за Тодор Живков

Fakti.bg (08.11.2024)

След 35 години – какво помним и знаем за Тодор Живков

Пред Десети ноември излиза ново допълнено издание на бестселъра „Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“ Кой е Тодор…

E-vestnik.bg (08.11.2024)

Огнян Стефанов: С будителите стана като с хайдутите и партизаните – броят им нараства успоредно с броя на неграмотните

В продължение на 24 часа на мода беше Денят на будителите. До такива крайности в надпреварата за показност,…

Fakti.bg (03.11.2024)

Шестте точки на адвокат Емил Василев: България се намира в тотална институционална и легитимационна криза

А сега сериозно.

БГ се намира в тотална институционална и легитимационна криза, каквато не сме имали от времето…

Fakti.bg (28.10.2024)

70 г. Ансамбъл Пирин след 6 млн. зрители на 8000 спектакъла

В неделя, 27 октомври, освен изборите има и още едно важно събитие. Митичният Ансамбъл Пирин става на 70…

Slava.bg (22.10.2024)

Атентатът срещу италиански комунист в София след среща с Тодор Живков

Неуспешния опит за убийство в България на лидера на Италианската комунистическа партия ще осветли филмът „Берлингуер. Голямата амбиция“…

Ploshtadslaveikov.com (21.10.2024)

Д.Вълчев и М.Райков са „равноотдалечените” за премиер, обсъждани на тайните преговори на ГЕРБ и ППДБ

Вицепремиерът от Тройната коалиция Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет, и Марин Райков, служебен премиер…

Slava.bg (18.10.2024)

Двамата мъже, които спасиха духа на българите

Коментар на Евгений Дайнов:

Безкрайната върволица от умълчани хора с тъжни лица с труд се побираше в огромното…

Fakti.bg (17.10.2024)

Волев падна от прозорец и умря

Един от големите български режисьори Николай Волев загина след нелеп инцидент - падане от прозорец на таванско помещение.…

Slava.bg (16.10.2024)

Стана ясен съдията на вечното дерби

Драгомир Драганов ще ръководи дербито между Левски и ЦСКА от отложения осми кръг на efbet Лига, обявиха от…

Fakti.bg (15.10.2024)

Какво ще гледаме тази година в най-големия салон на Киномания?

Вече могат да бъдат закупени билети, както за откриващия филм на тазгодишното 38-мо издание на Киномания „Стадото“ на…

Fakti.bg (09.10.2024)

Историята на един фалшив кадър: За колбас под погледа на Тодор Живков и "изобилието" на комунизма

Снимка на майка с дете, пазаруващи от хранителен магазин, според Facebook публикации - във врачанското село Галиче, набира…

Frognews.bg (07.10.2024)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.