Петролните цени накланят везните в полза на САЩ

Раниа Ел Гамал
Ройтерс

Спадът на цените на петрола до най-ниското им равнище от две години изненада много наблюдатели на фона на пика на насилието в Ирак това десетилетие, изостреното напрежение между Запада и Русия и санкциите срещу Иран.

Докато нарасналите запаси от петрол в Северна Америка и не особено голямото търсене смъкнаха цените под 100 долара за барел, случилото се подчертава как шистовата революция осигурява политическо и икономическо предимство за Вашингтон и западните му съюзници.

Русия и Иран зависят изключително много от продажбите на петрол и са изправени пред недостиг в бюджетите си при сегашните ценови равнища, като позициите им отслабват при преговорите за украинския суверенитет или за иранското ядрено споразумение, посочват анализатори

Освен това по-големият петролен добив от САЩ и Канада осигурява буфер срещу заплахата от ответно ограничаване на доставките от Русия или допълнително нарушаване на доставките от Близкия изток.

Повишаването на добива определено е в полза на САЩ, посочва професор Пол Стивънс от неправителствената организация Chatham House в Лондон.

“Руснаците доста силно са изложени на риск при по-ниски петролни цени. Не знаем до каква степен това може да се отрази на поведението им спрямо Украйна, но определено ще усетят натиск върху бюджета си,” посочи той. Руската рубла достигна вече исторически минимум спрямо долара, тъй като икономиката на страната е засегната от американските и европейските санкции, въведени заради ролята на Москва в Украйна. Това увеличава цената, която руснаците трябва да платят за голяма част от вноса си - от зеленчуци до луксозни стоки.

Дневният добив на петрол в САЩ рязко се повиши след финансовата криза. През 2010 година страната все още внасяше половината от петрола, който потребяваше, но Агенцията за енергийна информация на САЩ прогнозира, че вносът ще спадне до малко над 20% догодина.

Макар САЩ до голяма степен да поддържат забраната си за износ на черно злато, много петрол от Западна Африка и Близкия изток си търси нов дом. И макар да има вероятност печалбите на американските енергийни компании да бъдат подкопани от ниските цени, то потребителите ще могат да харчат по-малко по бензиностанциите.

За Иран по-ниските цени на петрола не само вредят на икономиката на страната, която вече е засегната от санкциите, насочени специално към намаляване на петролния износ. Това означава също така, че има по-слаб натиск върху Запада за по-бързо постигане на споразумение за ядрената програма на Техеран.

Със спада на цените непосредственият икономически интерес за това иранският петрол бързо да се завърне на световния пазар спада, като се допуска по-голяма свобода за действие на западните сили, които могат да имат по-големи изисквания при постигане на споразумението, отбелязват анализатори.

Някои наблюдатели на енергийния сектор дори посочват, че групировката “Ислямска държава”, която е завзела петролни находища в Сирия и Ирак, ще бъде засегната от по-ниските цени на черното злато, тъй като е принудена да свали още цените при продажбите на черния пазар, които захранват финансирането й.

Неотдавнашните успехи на “Ислямска държава” коренно промениха близкоизточната политика и определиха други мотивации за ключови регионални и световни играчи, посочи тази седмица анализаторът Франсиско Бланч от Bank of America-Merrill Lynch, като изтъкна, че съюзникът на САЩ, Саудитска Арабия, може да няма нищо против по-ниските цени.

“По-ниските цени биха навредили на “Ислямска държава”, Иран и Русия, но помагат на Запада,” допълни Бланч, като уточни, че според него рентабилната цена за руския бюджет е около 105 долара за барел.

Реакцията на ОПЕК

За Саудитска Арабия, ...

Прочети цялата публикация