Дали бизнесът, искащ одържавяване на енергетиката, би приел това за себе си

Предложената от четирите работодателски организации пътна карта за реформи в енергетиката съдържа някои приемливи предложения, които заслужават внимание и анализ, но и опасни недомислици, които могат да създадат още по-тежки последици за и без това намиращия в колапс отрасъл. Това се посочва в становище на Българския енергиен и минен форум БЕМФ), публикувано от експертната организация в петък. В документа се осъжда предложението за одържававяне на т. нар. американски ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3" и последващата им продажба на потенциален инвеститор, както и изкупуване от държавната Българска банка за развитие на кредитите за изграждане на централи, ползващи възобновяема енергия. Според сметките на Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската търговско-промишлена палата това ще доведе до намаляване цената на тока и за бита, и за бизнеса. "Учудващо е, че бизнесът може да си позволява да предлага и настоява за намеси, които, убедени сме, той не би толерирал никога в своите търговски взаимоотношения. Разбираме и напълно споделяме тревогите и опасенията на работодателските организации относно сегашното ниво на цената на електрическата енергия, но те трябва да бъдат наясно, че тази тенденция в бъдеще ще бъде единствено само нагоре. Защото всички актуални европейски политики – ограничаване на емисиите на парникови газове емитирани от въглищните централи, повишаване на енергийната ефективност, стимулиране развитието на зелена енергия и т.н. все повече ще оказват натиск за повишаване на цените на електроенергията", посочват в становището си експертите и ръководители на енергийния форум Иван Хиновски, Христо Казанджиев и Антон Иванов. Според тях е абсурдно да се предлага държавата да се ангажира в каквито и да са схеми за посредничество по изкупуване на акциите на "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3“, при това с утежняващите условия за инвестиционни изисквания към изграждане на нов електропровод за износ. "Дори от гледна точка на разклатения инвестиционен имидж на държавата в областта на енергетиката това звучи неприемливо, посочват от БЕМФ. Организацията определя като високорискова стъпка за бюджета идеята да бъдат изкупени банковите кредити на ВЕИ. Това би означавало целият риск на бизнеса с ВЕИ да се поеме от държавната банка, при това вероятно с влошена възвращаемост на капитала със скритата идея за намаляване на цените на изкупуваната електроенергия и ниските лихви по кредитите. Освен възможно понижаване на разходите за изкупуване на енергията, това не може да има положителен ефект върху ликвидността на ББР, смятат Иванов, Хиновски и Казанджиев. Те предупреждават, че идеите за наливане на още държавни финансови ресурси по предложения от бизнеса начин са опасни на фона на дълговете на НЕК към двете американски централи, за плащането на които "Българският енергиен холдинг" в момента търси заем за 650 млрд. евро, а през 2018 г. ще трябва да започне да изплаща предишния облигационен заем за 500 млн. евро. Организацията припомня, че предстои решение по арбитражното дело, заведено от руската "Атомстойекспрот" срещу НЕК за поръчано, произведено и неплатено оборудване за над 1 млрд. евро за спряната АЕЦ "Белене", както и че срещу НЕК има съдебни претенции от страна на австрийската ЕВН и от чешката "Енерго-Про". "Всичко това поставя електроенергетиката в състояние на висок риск от вече неуправляем процес на повишаване на дефицитите и необяснимо изглежда предложението за анализ на целесъобразността от фалит на НЕК и закриване на БЕХ. Да, това бяха възможни решения, но през 2007-2008 година и ние сме ги анализирали и предлагали, когато това бе възможно", пише в становището на БЕМФ. Форумът оценява като положителни предложенията на работодателските организации по внедряване на нови политики за ценообразуване и енергийно подпомагане на социално-слабите, по оптимизацията на държавния енергиен сектор, прехода към пазарни цени и извършване на международни одити в отрасъла. Като недопустимо се определя предложението за "засилване на контрола“ върху енергийния регулатора, което според организацията само може да допринесе за нови наказателни процедури за България. "По-скоро заслужава на политическо ниво да се обсъди възможността за превръщането на Комисията за енергийно и водно регулиране в експертно-обществена независима организация извън държавните структури, в която участие да имат производители на енергия, енергийни дружества-оператори на мрежи и потребителски организации. Тогава всички съмнения за независимост на институцията ще бъдат разсеяни", посочва в становището си БЕМФ. Нейните експерти предлагат пътната карта за енергийни реформи, предложена от четирите бизнес организации, да бъдат подложени на ускорени SWOT-анализи и впоследствие да бъде решено кои от тях на какъв етап могат да бъдат приложени като лечение на болната българска енергетика.

Прочети цялата публикация