Илко Петров за историята на джаз сцената в Русе

Барабанистът Илко Петров живее в Регенсбург. Заминава за Германия по икономически причини в началото на 90-те години на м.в. Никога не е прекъсвал връзка с българските си колеги. Не пропуска и важните джаз събития в България, около тях планира семейните ваканции, заедно със съпругата си Ели, която е неизменно до него четири десетилетия. Случайно или не, толкова са годините, които през ноември навършва Джаз срещата в Русе. Илко е не само част от дългата история на събитието. Той е участник в първото му издание, а преди това – във формациите, създали среда и необходимост от създаването на най-авторитетния национален джаз фестивал у нас.

Интересен факт от творческата му биография – Илко Петров е един от малкото инструменталисти, постигнали забележителни успехи преди всичко със самообучение. В разговора с музиканта става дума и за Петър Петров – Парчето, Борис Русев и редица още известни джазмени. Макар и от отвъдното, те продължават да присъстват на сцената, особено в любимия им град.

На седем години започнах с уроци по цигулка, по-късно преминах на виола – разказва Илко. – Ходехме на уроци заедно с Младен Киселов, по-късно той стана известен актьор и режисьор. Завърших едновременно гимназия и Музикалното училище. Бях приет в Института за двигатели с вътрешно горене в Русе. Към културния клуб на института имаше различни театрални и музикални формации, дори биг бенд, съставен от студенти и асистенти, ръководител - Борис Русев - Боби. Слушах техните репетиции. Веднъж барабанистът не успя да разчете един щим, Борис се ядоса. В паузата се качих на сцената и понеже нямаше никого наоколо, реших да опитам да изсвиря нотния текст. За пръв път хващах палки, но се справих с ритмиката. Оказа се, че Борисе чул опитите ми и ме покани да свиря в състава. Една вечер, след концерт, вървяхме заедно с Бате Петьо и той ми каза: “Не знам дали ще ставаш инженер, но ако ще ставаш барабанист трябва добре да поработиш.“ Послушах го. Започнах да ходя на уроци по ударни, изучавах барабани, ксилофон и т.н. Цяла година свирих по 12 часа всеки ден, не правех нищо друго. Живеех в голяма къща и не смущавах никого. Изготвих програма, по която се занимавах сам и напреднах сериозно. След това положих изпит и ме приеха на работа във Филхармонията. А джаз започнахме да свирим в началото заедно с Петьо Парчето и Борис Русев. 

Известно е, че в основата на всички събития, свързани с джаза в Русе, десетилетия наред беше Петър Петров, наричан от всички Парчето. Основател на Джаз срещата, той остана неин основен организатор до последните си дни.

Формации на Петьо Парчето имаше различни, създадени преди да започнем работа с него – спомня си още Илко. – Когато започнахме да свирим заедно, освен нас в групата беше Борис Русев – алт саксофон, той работеше като кларинетист в Русенска филхармония. Не след дълго се наложи да се разделим – всеки беше намерил работа в чужбина, а само така можехме да си купим хубави инструменти. След известно време в Русе беше открит Окръжен младежки дом. Директорът Сергей Баранов ни приюти, даде ни възможност да се занимаваме с джаз. С неговата помощ там беше организирана и първата Джаз среща в Русе, точно преди 40 години. В нея взеха участие „Бели, зелени, червени“ от Пловдив, Биг бендът на БНР с диригент Вили Казасян и нашата формация. След няколко години друг почитател на джаза убеди ръководството на община Русе, че трябва да ни подкрепи. Името му е Петър Иванов, беше заместник кмет. Предоставиха ни Клуба на културните дейци. Там репетирахме, там се провеждаха сбирките на Джаз клуба. Формацията се превърна в септет – Оркестър Русе. Участвали сме на всички национални джаз срещи, които съществуваха тогава – в Сопот, София, Пловдив, както и на Римски джазови дни в Италия. По-късно двамата с Петьо основахме квартет, заедно със Стайко Стайков (китарист, който бързо се начи да свири на бас ) и Александър Владимиров – пиано. С този квартет имахме наистина голям успех на много големи сцени, обиколихме света. Направихме едно много дълго турне в страните на бившия Съветски съюз, солистка беше Йълдъз Ибрахимова. Взехме участие във Festival Internacional Cervantino– Мексико, където се представят всички изкуства, на „Джаз джамбуре“ – Варшава, фестивала в Дебрецен – Унгария, също – Jazz Yatra в Индия и много други. За съжаление, наложи ми се да замина за Германия, където започнах да изпълнявам друг тип музика и така се разделих с джаза. Александър също отиде в чужбина. Петьо и Стайко продължиха с гост музиканти.

Още много истории може да научим от Илко – за времената, в които джазът е правил първите си сериозни стъпки у нас, за развитието на българската джаз сцена и за музиканти, чиито имена са позабравени, а други отдавна не са между нас. Не са малко и веселите истории. Като тази от Мурманск, град в северозападната европейска част на Русия, по онова време – в Съветския съюз. След концерта музикантите от Русе отишли на някакво празненство. Музиката, която слушали там, им се сторила позната. Отишли да видят какво пускат озвучителите – оказала се тяхната първа дългосвиреща плоча, незнайно как достигнала до тази отдалечена част на света. Днес Илко Петров се гордее с успехите на децата си. Синът му има собствен бизнес, а дъщеря му Мирела е млада пианистка с безброй международни отличия и добра солова кариера в Западна Европа. Тези дни отново е в Русе – предстои четиридесетото издание на Джаз срещата и както обикновено той ще бъде на всички концерти и джем сешъни. Без изключение.

Прочети цялата публикация