Болници лекуват онкопациенти с 10 пъти разлика в цените

Разходите на болниците за лечението на един онкопациент се разминават драстично като достигат до 10 пъти разлика. Противно на всякаква логика най-скъпото лечение не е във водещи университетски болници, поемащи най-големия и тежък поток пациенти и прилагащи иновативни терапии, а в малки бутикови структури. Драстични са и разликите между разходите за един болен в онкодиспансерите в страната. Това стана ясно при изслушване на ръководството на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в парламентарната комисия по здравеопазване в четвъртък следобед. Подуправителят на НЗОК Димитър Петров съобщи, че при средна стойност за химиотерапия на един болен от 8300 лева за година, някои болници отчитат разход от 14-19 хил. лева за един пациент, а други 2500-4000 лева. Петров коментира, че с новите правила, по които касата плаща за онколечение, се отчита намаление на разхода с 2.2 млн. лева през април спрямо март. Иначе в последната година месечният разход за онколечение е нараснал от 20 на 27 млн. лева. Петров коментира, че за разликата в стойността на лечението на един болен в различните болници има обективни причини като вида на болницата, разнообразието от терапии, които предлага, и т.н., но освен това се засичат и нелогични разходи. Той даде за пример, че масово онкоболниците отчитат под средното тегло на онкопациентите, което е 81 килограма за мъжете и 67 килограма за жените, но има две болници, където средното тегло на пациентите е 100-109 килограма. Петров обаче отказа да ги назове поименно. Депутатите също изразиха недоумение от разликите в стойността на лечението. Депутатът от БСП Георги Михайлов, който е бивш директор на Специализираната болница по онкохематология в София коментира, че за всички, които разбират от онкология, е наистина необяснимо, че най-скъпото лечение е в Александровска болница и частната болница “Сердика“. Колежката му от ДПС Нигяр Джафер даде пример и за диспропорциите в стойността на лечение в бившите диспансери. Тя посочи, че в Комплексния онкологичен център в Пловдив средно лечението на един пациент годишно излиза 9000 лева, докато в центъра във Враца – 3000 лева. Макар че касата в последните месеци въвежда целенасочени мерки за решаването на проблемите със злоупотребите и разхищението на онколекарства, ръководството й беше критикувано от депутатите. Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов потърси сметка защо НЗОК се готви да задължи болниците, извършващите онколечение, да въведат автоматизирана или полуавтоматизирана система за подготовка на инфузионни разтвори за химиотерапия. Централизирано разтваряне на цитостатиците (онкомедикаменти) в болничната аптека е много по-модерният, стерилен и икономичен начин за приготвянето на медикаментите, отколкото приготвянето им от персонала в отделенията. Освен това така се намалява сериозно разходът на лекарства, тъй като сега 25-30% от скъпо струващите медикаменти се изхвърлят. Въпреки че мярката би довела до сериозни икономии за болниците и касата, Иванов потърси сметка откъде ще се вземат парите за въвеждането на модерната апаратурата, която струвала 1-2 млн. лева, а годишната й поддръжка между 130 и 160 хиляди лева. Подуправителят на касата Димитър Петров заяви, че масово очакването е за въвеждането на полуавтоматизирани системи, като тези апарати струват между 150 и 200 хиляди лева, а поддръжката им 10-15 хиляди лева и предположи, че след като в онкологията годишно влизат 400 млн. лева пари ще се намерят. Относно оплакванията на дистрибутори, че болниците бавят разплащането с тях с 240 дни заради това, че НЗОК е изтеглила с месец напред плащането на онкомедикаментите, Петров каза, че не приема този упрек, тъй като касата плаща редовно и парите за онкомедикаменти са целеви, а болниците ги задържат. Той посочи, че задлъжняването на болниците към дистрибуторите с 350 млн. лева е маркетингов подход на фирмите, който те съзнателно са допуснали.

Прочети цялата публикация