По пътя, отново и нагоре

Нека съм дете –
едно дете, което
по възраст само да расте,
да скита край морето.

Да не съзнава, че мъжът
жената пожелава
заради женската й плът
и за гръдта корава.
И щом се срещне със едно
момиче тъмнооко,
да види в роклята – платно,
в очите му – посока.

Да тръгнат двамата на път,
без много да му мислят,
и да открият, че светът
е нов, красив и искрен.

Да бягат те като деца,
да скачат, да лудуват,
опрели своите лица,
с уста да се целуват.

В колибка на кокоши крак
под четири тополи
внезапно да ги свари мрак –
наивни, смели, голи.

Да има слънце, после дъжд,
а после сняг и зима,
да дойде пролет изведнъж
и те да станат трима.

Да тръгнат – три деца на път
и все така да мислят,
че покрай тях шуми светът
и нов, и чист, и искрен.
                        стихове: Недялко Йорданов, музика и изпълнение: Юри Ступел


Така, като своеобразно пътуване, словесно е изобразил кръговрата на живота Недялко Йорданов през 1962 година. 15 години по-късно Юри Ступел превръща в песен стиховете на поета. Почти по същото време Юрката пише още една песен, свързана с темата в днешната ни среща: „Песен за пътя, който тръгна на път“ – приказка на Стефан Цанев, превърната в телевизионен епизод на поредицата на Климент Денчев „Климбо пее и рисува“ по БНТ. В „Изпята поезия“ по програма „Христо Ботев“ звучи песенна лирика за пътя, пътешествието с изкуството на Пол Саймън, Арт Гарфанкъл, Джон Денвър, Заз, Ирене Гранди, Орлин Горанов, „Ийгълс“ и Дейвид Бауи с една незабравима „Космическа Одисея“…
Добре дошли сте в нашето музикално-поетично пътешествие!

неделя, 23 юли, от 17 часа

Прочети цялата публикация