БНР | 25.07.2017 15:22:40 | 189

Ваня Григорова: Лъжа е, че добавка за процент прослужено време няма никъде другаде по света


Позицията на правителството е възможно най-логичната и очаквана. Работодателите много добре знаят какъв е нормалният начин за провеждане на социалния диалог – през НСТС, а не през сепаративни срещи с различни управляващи.

Доколко сме вредни ние за държавата не мога да кажа, но със сигурност, ако работодателите се вслушат в обществото и то особено силно последните две седмици, ще чуят, че те са "крадци", "разбойници", "номенклатура", "назначен бизнес елит". Ние също можем да го водим този разговор, просто не смятаме, че е продуктивен.

Това каза за предаването  „Нещо повече“ по „Хоризонт“ икономическият съветник в КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова. Тя опроверга и твърденията, че синдикатите защитават интересите на само 2% от обществото като изтъкна, че и в частните фирми има синдикати и допълни:

Дали сме представителни, или не казва законът. Миналата година, ако не се лъжа, минаха поредните преброявания. В резултат на тези преброявания бяха обявени пет работодателски националнопредставителни организации и две синдикални. Така, че ако някой иска да спори със закона, нека да спори със закона. Аз не мога да отговоря на това. Колкото до различията в позициите между работодатели и синдикати, те няма как да не са различни. Този разговор започна с лъжа - че добавка за процент прослужено време няма никъде другаде по света. Това не е вярно. Най-малко, в нашата позиция към г-н Бойко Борисов могат да се видят десетина изредени такива държави, а това не е изчерпателен списък.

Григорова обясни и защо синдикатите не са съгласни с предложения от работодателите механизъм за определяне на минималните заплати:

Трябва да се чуе ясно, че това предложение не е ново. То беше дискутирано многократно в безбройните комисии, работни групи, които сме провеждали по темата. То за нас е неприемливо. Определя се коридор, в който ежегодно работодатели и синдикати, да преговарят. Долната граница, която те определят, е 314 лева - линията на бедност. Горната граница, по настоящем, според техните изчисления, трябва да е около 440 лева. Нали разбирате, че ние като синдикати не можем да се съгласим на горна граница , която по същество замразява минималната работна заплата , тъй като е под настоящата официална минимална работна заплата.


Григорова заяви че очаква „същите сценки и същите постановки от работодателите“ когато в НСТС трябва да се определят минималните осигурителни доходи

Икономистът Лъчезар Богданов коментира, че дискусиите по политиките и промените изостават от икономическите реалности

Имаме за последните 12 месеца най-бързият реален ръст на средните заплати в България от може би близо две десетилетия - над 10% ръст към първото тримесечие спрямо първото тримесечие на миналата година. В същото време говорим за минимална заплата и неща, свързани с размера на възнагражденията. В този смисъл доходите растат вече отдавна извън полето на Тристранния съвет и на дискусиите работодатели-правителство-синдикати. 

Тази устремна вяра, че само с регулация ще накараме лошите работодатели да плащат по-високи заплати, това не знам докъде води. При всички случаи тази добавка за стаж и време не е успешен механизъм, още повече, че тя, на практика, дава много малък ръст, годишен, който на макрониво нищо не променя.

Добавките за стаж са добра практика за задържане на лоялни служители, но на корпоративно ниво, отчете той и подчерта, че така компаниите намаляват миграцията на служители към други фирми заради минимално повишение на личните им доходи:

Ситуация, в която заетостта расте, в която хората са все по-трудни за наемане, да се загрижваме за това, че работодателите, които имат успешен бизнес, няма да им дават подходящо възнаграждение ...  мисля, че просто е неподходящ момент.

Прочети цялата публикация