Акад. Воденичаров: Международният орган, проверяващ изпълнението на Истабулската конвенция, е натоварен с много големи права

Аргументи в подкрепа и против евентуалното ратифициране на спорната Истанбулска конвенция размениха в ефира на "Хоризонт"  акад. Стефан Воденичаров, бивш председател на БАН и един от академиците, които подписаха декларация с публична позиция, в която се обявиха срещу документа, и адвокат Михаил Екимджиев, защитник на противоположната теза - че конвенцията трябва да се ратифицира.

Академик Воденичаров отбеляза, че това, което прави впечатление при пръв поглед на върху конвенцията и конкретно заявеното в заглавието й  - за борба с насилието над жени и домашното насилие, е  цел, която може само да бъде адмирирана, но при задълбочен прочит се зараждат немалко съмнения:

Като прочете човек заглавието  -  Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, може само да ръкопляска - аз съм баща на две дъщери и две внучки. Но след като започне да чете внимателно вътре това, което е написано,  започва в него да се пораждат различни съмнения и въпроси.

Това, което ни накара напишем тази декларация и да се обърнем към трите основни институции в България  - ние бяхме част от хората, които работиха по този проект "Национални цели за развитие на България" и основната ни цел е всъщност да вървим към единение, защото българите се навършват вече сто години, откакто ние сме разделени, и се питаме защо тези три институции  - президентство, парламент, Министерски съвет, не работят заедно за единението на България. Преди да поставят един такъв въпрос, който предизвика много силно вълнение и за съжаление даже се политизира (което не е полезно - този въпрос да се политизира) предварително тези неща да бъдат обсъдени спокойно и тогава вече да се поставят парламента. 

Стефан Воденичаров подчерта, че твърденията, че в конвенцията не се третира полът като дефиниция, не отговарят на съдържанието.  Той цитира два от членовете на конвенцията  - 3-ти и 4-ти, където се обяснява значението на понятието "пол", като в групата на защитените от документа  попадат лица с  пол, определен от социалните им роли. Наред с проблема с неясните граници на понятието "пол", откъснато от биологичната му детерминанта, Воденичаров акцентира и на това, че конвенцията предвижда международен механизъм с големи правомощия, който на наднационално ниво ще контролира изпълнението на заложеното в документа, от момента на неговата ратифицикация:

Нас ни учудва това, че някои личности в обществото, облечени с власт, непрекъснато казват, че вътре не се говори за пол. Ето например член 3-ти, в  - "пол"  означава "социално изградени роли и поведение, дейности  и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете, а по-надолу  - в член 4-ти, когато се говори за защита на жертвите - " без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол" и т.н... Какво означава този социален пол?

После  - много опасно е другото, този документ е ратифициран на два езика английски френски. Как си го превеждаме ние в България - това си е наша работа.  Но регулиращият орган, който след това ще проверява неговото изпълнение, е натоварен с много големи права - те почти има дипломатически статут, могат да дойдат и на базата на това, което е написано на съответните езици - английски и френски, да търсят нашето изпълнение.

Нека да седнем спокойно и всички тези въпроси да получат твоя отговор, нещата да не се политизират, да го обсъдим нормално и да се реши, призова Стефан Воденичаров. 

Михаил Екимджиев отхвърли всички тези на Стефан Воденичаров, съгласявайки се единствено с това, че властите са пропуснали да подготвят обществото за дебата по Истанбулската конвенция:

Категорично не съм съгласен първо, че българските институции трябва да работят за единението на нацията или държавата -  това е постулат от миналото. Демократичните общества се развиват и просперират благодарение на плурализма на мнения и на идеи, който се отстоява в демократичните парламенти  - а парадоксално точно на нашия, уж демократичен парламент на една правова държава пише, че "Съединението прави силата" -  само в тоталитарните държави съединението прави силата, господин Воденичаров . В демократичните силата се постига по друг начин и най-силни са именно най-свободните страни и общества.  А тази свобода се постига благодарение на защитата на слабите -  на тези, които са злепоставени исторически, политически, правно. А в нашите общества , за съжаление, де факто жените все още не са свободни и не са равнопоставени  - всяка година десетки хиляди жени и в нашата демократична и правова България стават жертви на домашно насилие. 

Така че е очевидно, че всеки, който милее за това жените в България  - нашите жени, нашите дъщери ( апропо имам шест дъщери) трябва да бъдат по-ефективно защитени именно от тези прояви на дискриминация, които в едно традиционно патриархално общество, каквото е българското, битуват и намират свои ниши. За съжаление понякога тези ниши експлодират, когато бъдат обгрижени  от политици (за съжаление тук се включи и Българската православна църква, да.. и католическата църква, и мюсюлманското вероизповедание)  - хора и институции, които по принцип в България се чувстват непълноценни и се хранят благодарение на страховете и на тревожността на хората.

А иначе, по отношение на пола  - да, във всички случаи социален има, защото полът не е само биологичното, природното. Полът, а е свързан с това как един човек се облича, как един човек е възпитаван от малко дете, каква култура получава той на ниво образование, какви са характерните за този пол професии или хобита.  И този дебат, който сега го водим, е воден преди десетилетия и столетия  - за това примерно дали жените да имат право да гласуват, дали да имат право да работят, дали да имат право да посещават публични места и ресторанти сами, дали имат право да яздят с панталон  - всичко това историята го е видяла и го знае.  И не можем просто, реализирайки злободневни, конюктурни политически цели да се противопоставим на земното притегляне  - на тези тенденции, които са неумолими, а те са, че светът става все по-динамичен, все по-шарен, все по-нетрадиционен и ние за да оцелеем трябва да да свикнем с тези промени  - те са неизбежни, разви тезата си Екимджиев. Според него ратификацията на конвенцията не предполага промени в българската Конституция или признаване на т. нар. "трети пол", а предполага само по-обхватни и по-сериозни мерки срещу насилието. 

Цялото интервю чуйте от звуковия файл. 

Прочети цялата публикация