Историческо: Българският премиер почете в Скопие паметта на загиналите евреи

Бойко Борисов стана първият български министър-председател, който в Скопие се поклони и изказа почит към паметта на над 7000 загинали евреи от Македония, депортирани през 1943 година от администрацията на българската държава, която по това време е съюзник на Третия райх. "Поклоних се пред паметта на евреите, депортирани от територията на Република Македония преди 75 години. Не трябва да забравяме тази част от историята и не трябва да допускаме подобни грешки. Дълбоко скърбим за всеки човешки живот и никой, изпратен в лагерите на смъртта, не трябва да бъде забравян", заяви Борисов, който участва заедно с македонския си колега Зоран Заев във възпоменателната церемония в Скопия по повод 75-тата годишнина от трагичните събития. В навечерието на поредната визита на Борисов в Македония, последвали влизането в сила на Договора за добросъседство между двете страни, няколко български медии, позовавайки се на неназовани източници, тввърдяха, че Борисов ще поднесе извинение за депортацията на евреите. Против подобна стъпка в аванс се обяви коалиционният партньор в управлението Валери Симеонов. В края на краищата Борисов не поднесе буквално извинение, но самото му присъствие в Скопие може да се оцени като знакова промяна в досегашната официална българска позиция. Същемвременно, както е правил и по-рано, в македонската столица премиерът наблегна и на темата за спасените от българското общество 48 000 евреи на територията на Царство България. "Днес е слънчево и хубаво време, приятели сме, ако се опитаме да си представим нацистите, които са били тук, какви нечовешки неща са направили с живи човешки същества. В тези най-жестоки времена българският народ, църква, интелектуалци, общественици успяха да спасят 48 000 евреи и затова българският народ заслужава много голямо уважение", заяви Борисов. После припомни трагедията, разиграла се на Балканите само преди 20 години, и подчерта, че именно затова тук, в региона, "трябва да градим, да работим заедно и народите ни да живеят щастливо и всичко това да остане в историята". "За да не се случи това, отговорност носим днешните политици", заяви Борисов. Зоран Заев от своя страна каза, че присъствието на колегите му от България, Босна и Херцеговина, на представители на румънския парламент и на дипломати от други държави, е показателно за направения цивилизационен избор. "Историята се повтаря само за тези, които остават слепи за изводите от нея", каза той. И добави, че днес преговаряме поуките от миналото, "за да осветлим допълнително пътя си към бъдещето, който сме избрали заедно“. "Приемането на различията, сътрудничеството и приятелството са ценностите, които приемаме и ще поддържаме с всичките си дела, за да не се повтаря никога това", каза Заев. Преди това в Скопие се проведе и символичен "Марш на живите" в памет на загиналите евреи, в който се включиха стотици граждани. Споровете в историята Споделяйки съдбата на над 4 хиляди евреи от Беломорието, 7144 евреи от територията на днешна Македония, окобо половината от които са деца, са депортирани през март 1943 година и после загиват в лагера на смъртта Треблинка в окупирана Полша. Оцелелите са малцина. По времето на тези събития България е получила от нацистка Германия правата за административно управление на тези територии, но не и възможността да направи свои граждани всички, живеещи на нея, се посочва в съобщението, разпространено от българското правителство. Българските историци и общественици остават разделени в тълкуванието на фактите. Според някои българската държава не дължи извинение, тъй като отговорността е била изцяло на Германия. Други обаче подчертават и отговорността на българските власти, които са осъществили депортацията. Историческо поклонение, сравнимо с постъпката на Вили Бранд Според македонския историк Тодор Чепреганов, който иначе е известен с антибългарските си коментари по други теми, посещението на българския министър-председател Бойко Борисов в Скопие е "голяма и смела държавническа постъпка, акт на почит, подобен на този, който през 70-те години прави тогавашният канцлер на Западна Германия Вили Бранд". На 7 декември 1970 г. Бранд е първият германски канцлер, който е на посещение в Полша, и полага коленичещ венец на паметника на героите от Варшавското гето. Тази картина до днес се смята за един от най-грандиозните моменти в съвременната германска история, а Вили Бранд е човек, който яростно се е борил срещу Хитлер и срещу фашизма. Актът на поклонение пред паметника говори сам за себе си, независимо дали ще бъде изразен с думи или със силата на жеста, отбелязва македонската редакция на Дойче Веле. "България трябваше да направи такава постъпка. В миналото тя имаше две роли: от една страна, спасила евреите на своя територия, но от друга страна, не е попречила на депортирането на евреите от окупираните територии. Колкото и да ви се иска, не можете да избягате от собствената си история", добавя Тодор Чепреганов. От тази гледна точка, въпреки факта, че днешните поколения в България нямат вина за станалото преди 75 години, македонският историк смята, че поклонението на българ

Прочети цялата публикация