Броят на бедните българи расте пета поредна година

Броят на българите с приходи под линията на бедността се увеличава за пета поредна година, показват данните на Националния статистически институт от изследването за бедността в страната. През 2017 г. бедните хора са 23.4 процента от населението или почти всеки четвърти българин. Увеличението за година е с близо 26 хиляди души. Общият брой на бедните е 1.665 млн. души през 2017 г., което със 137 000 души повече в сравнение с 2013 г. Беден през 2017 г. е бил онзи, който е разполагал с под 351.08 лв. на месец. Стандартът на живот се увеличава с близо 14%, защото линията на бедност през 2016 г. е била 308.17 лв. Без социалните трансфери бедните биха били 44.8%, което е леко намаление в сравнение с предходната година (45.5%). Всеки десети работещ българин е беден, показва още изследването. Най-висок е делът на работещите бедни без образование или с начално образование – 65.6%. Образованието е най-сериозният фактор на пазара на труда. Хората без образование са два пъти по-заплашени от бедност от тези с начално и седем пъти по-заплашени от тези със средно. Бедните работещи висшисти са едва 1.8%. НСИ отчита, че 77.2% от хората, самоопределили се като роми, се считат за бедни. При българите този процент е 15.7%. Процентът на бедните сред ромите висшисти е нула. Най-висок е при турския етнос – 7.1, а при българите е около средното – 1.7%. Бедността е най-разпространена сред възрастните хора над 65 г., които живеят сами. Ако в домакинството живее един човек на възраст над 65 години, рискът от бедност е с 29.3% по-висок от домакинство, в което живее един човек под 65 години. За безработните мъже рискът от бедност е по-висок с 8.2%, отколкото за безработните жени. "Галъп": Голяма част от българите са доволни от работата и шефовете си На този фон излезе и проучване на "Галъп интернешънъл", което показва, че личната оценка на българите за работата им е по-скоро добра, добра е и оценката им за началниците, а доволните от заплатите са малко повече от недоволните. Изследването е проведено между 13 и 22 април сред 817 души по метода "лице в лице". То е посветено на празника на труда 1 май. "Данните няма как да показват обективната картина на пазара на труда – те разкриват субективните усещания в обществото, отразени в декларациите на респондентите", уточнява агенцията. Общо 43% от участниците казва, че работят и са доволни от работата си. Недоволните са едва 18%. Най-доволни са хората, които имат и най-високо образование, което е очаквано, сочат изводите на "Галъп". Общо 53% от работещите пълнолетни българи декларират, че са доволни от заплатите си. Недоволните са 44%. При отчитането на този показател хората си дават сметка не само за размера на заплащането, но и за възможността или невъзможността да си намерят друга по-добра работа, както и за съотношението на полагания труд и заплатата. Общо 58% от работещите казват, че са доволни от шефовете си, 24% не са, а 13% казват, че нямат шефове. Участниците в изследването очакват безработицата да се задържи на ниски нива в сравнение с предходните години. Едва 20% очакват повишаване на безработицата в сравнение с 40% през миналата година и 70% в разгара на икономическата криза.

Прочети цялата публикация