Андреа Каре: Райна Кабаиванска ми даде толкова много!

Тази седмица очакваме в Родината да пристигне българската оперна дива Райна Кабаиванска. На 3-и юни тя ще представи на сцената на зала „България“ заедно със Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров трима от възпитаниците на Школата Кабаиванска. В концерта „Тенорите на Райна Кабаиванска“ ще пеят италинският тенор Андреа Каре, корейският тенор Давиде Риу и тенорът от Венецуела Рейналдо Дроз. В навечерието на голямото музикално събитие предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива“ представя Андреа Каре, който вече осъществява стремителна оперна кариера.

През последните 10 г. Вие постигнахте изключително много! Но най-напред бих Ви помолила да се върнем към първите уроци с маестра Райна Кабаиванска и след това с Лучано Павароти.
„Райна ми даде толкова много! Тя беше наистина щедра към мен още от самото начало, когато през 2005 г. я срещнах на международния конкурс за млади оперни певци в Сполето. Тя беше  председател на журито и аз бързо разбрах, че ще има важно значение в живота и в кариерата ми. Защото тя веднага ми посочи всички грешки, които правя, и колко много трябва да работя, ако искам да постигна определено ниво като оперен певец. След това ми предложи да ме води, да работи с мен и беше удивително, че направи всичко това безвъзмездно – нещо, което много малко хора правят! Тя знаеше, че произхождам от скромно семейство и за мен е трудно да плащам уроци, да пътувам, да отсядам в хотели. Тя ми даде стипендии, организира прослушвания и възможности да концертирам. Това, което направи за мен, тя прави и за всички останали ученици! Но без нея аз нямаше да започна своята кариера!

Две години след като бях започнал обучението си при Райна Кабаиванска и тя усъвършенстваше вокалната ми техника, един ден ми каза: „Винаги ще те водя, но искам тенор да ти даде някои съвети. Тя разговаря с Лучано Павароти и успя да организира прослушване за мен през декември 2006 г. Това беше вълшебен момент! Но си спомням и нещо забавно: Аз бях наистина неопитен и не разбирах всичко, което трябва да направя, изправяйки се пред такъв велик артист! Райна дойде да ме посрещне на гарата в Модена с едно такси и купи огромен букет рози, който аз да поднеса на Павароти. Тя беше предвидила, че може би няма да съм подготвил това и се беше погрижила! След това отидохме в къщата на Павароти, тя седна на пианото и ми акомпанираше ариите. Никога няма да забравя този момент! Аз бях в една стая с най-големите оперни звезди на тази епоха!

Започнах да уча, да получавам съвети и от двамата. Реших да се концентрирам само върху работата с тях, отказвайки всички малки концерти. Не беше лесно, защото когато произхождаш от бедно семейство, всяка възможност да работиш и да печелиш пари те привлича! Но разбирах, че ми е даден шанс да получа нещо много по-голямо и ценно за цялата ми кариера!

Райна Кабаиванска ми даде много по отношение на правилното дишане и легатото, което е основата на оперното пеене за всеки глас. А след това с Павароти развих много пасажната техника, което е много важно за тенорите. Райна знаеше и тъкмо затова ме заведе при него. Казваше ми: „Вярвам само на Лучано! Затова искам да учиш с него!“ От януари до юни 2007 работех с Павароти всеки следобед и с Райна 2-3 пъти седмично.“

Наскоро Вие дебютирахте в Парма. Пяхте ролята на Каварадоси в операта „Тоска“ от Пучини. Творба, в която Райна Кабаиванска прави една от коронните си роли! Как работихте с нея по тази опера?
„Разбира се, започнахме да работим първо арията „Е lucevan le stelle“ и след това първия дует. Удивителното е, че на един от първите концерти, които Райна Кабаиванска организира за мен в Модена, ми предложи да изпеем заедно дуета. Тя организираше концерти за своите ученици и понякога подаряваше щастливи мигове на публиката, като изпълняваше по нещо заедно с нас. Така че аз имах изключителната чест да пея дуета заедно с легендарната Тоска! След това разработихме цялата партия на Каварадоси и аз осъществих моя дебют в нея през 2013 г. в Щутгарт.“  

Вече сте осъществили успешни дебюти в някои от най-престижните оперни театри по света. Кои бяха най-трудните, най-големите предизвикателства?

„Всеки дебют ми носи стрес, разбира се, но и голямо щастие, защото е много хубава всяка среща с нов театър, с нова роля! Последните години бяха много натоварени, с дебюти в разнообразен репертоар. Може би повечето хора предполагат, че пея предимно Верди и Пучини. Но аз също изпълнявам Яначек, Ернест Рейе – един неизвестен за широката публика френски композитор от края на 18 век. В Женевската опера пях в една забележителна негова творба със заглавие „Сигурт“, която напомня „Зигфрид“ на Вагнер, но на френски език. Пях в „Медея“ на Керубини, която също не се поставя често. Обичам да предизвиквам сам себе си с нов репертоар – опери, но не са сред най-известните и най-често изпълняваните, особено от италиански певци. Това е нещо интересно, което ти дава възможност да се развиваш като артист!“

Какви постановки предпочитате – класически или съвременни?
„Зависи! Ако трябва да отговоря веднага, бих казал „класически“, но също така съм пял в удивителни модерни постановки, които много са ми харесвали! Не ми харесва, когато режисурата не е добре изведена! Например когато постановката е класическа, но без емоции и без дълбоко навлизане в характерите на героите, въпреки че сме в правилните костюми и в правилната епоха. Така че се случва да пея в класически постановки, които изобщо не харесвам, защото са равни и скучни или защото са пълни с грешки и клишета. Например да изпееш една фраза, обръщайки се към публиката. Нещо, което изглежда безсмислено в днешно време. Ние трябва непрекъснато да се развиваме като актьори. Голямото предизвикателство е, че много от спектаклите се заснемат и излъчват по цял свят. Така че трябва да играем и като филмови актьори. Когато играеш за публиката в театъра, всяко движение и мимика трябва да бъдат много преувеличени и бавни. Но когато камерата те следи отблизо това изглежда смешно и безумно. Сложно е! Затова от една страна смятам, че е страхотно, че има такива преки излъчвания! Защото преди 20 г. би било невъзможно да видиш спектакъл на Метрополитън например, ако нямаш пари да пътуваш дотам. Но в същото време това пречи на оперния бизнес. Не е лесно!“

Наскоро пяхте в „Кармен“ на Бари Коски в Ковънт Гардън – един доста различен, провокативен спектакъл? Какво бихте споделили за него?
„Харесах някои от идеите, но не и начина на работа по тази продукция. Аз нямах възможност да развия образа под ръководството на Бари Коски, да работя директно с него, защото той беше зает с други неща, интервюта и пътувания и остави голяма част от работата на своя асистент. Това е разбираемо, защото това не беше нова продукция, а представена вече във Франкфурт. И аз съм сигурен, че той е работил много във Франкфурт! Но бих бил много благодарен, ако имах възможността да работя с него, защото високо го ценя като творец с големи, оригинални идеи. „Кармен” на Бари Коски е нещо ново, което не е създавано досега и затова беше много интересно. Никой друг режисьор дори не е опитвал толкова новаторска концепция за Кармен. Но според мен тя отнема от драматизма на творбата. Това е забавен спектакъл, динамичен, но в крайна сметка публиката се смее през цялото време. А операта Кармен не е замислена така, според мен. Тя е създадена като трагедия и финалът би трябвало да носи катарзис. Това ни кара да съпреживяваме. Разбира се, седейки в залата, ние осъждаме този мъж – Дон Хосе, който убива Кармен. Но в същото време чувстваме, че това би могло да се случи с всеки един от нас. Всеки нормален човек може да изгуби контрол и да извърши нещо много лошо в определен момент в определена обстановка. Аз обичам да гледам трагедии и да страдам с героя или да съчувствам на друг герой. Също така обичам да се смея на комедиите на Росини например. Така че Кармен на Бари Коски беше интересна, но различна от моите разбирания!“

Кои бяха най-вълнуващите творчески срещи на сцената! Пели сте с голямата българска оперна звезда Соня Йончева...
„Да, имах страхотния шанс да пея с нея, но само в концертно изпълнение – на операта „Ирис” от Маскани. Тя е изключителна, тя е много голяма певица и много добър човек. Също така и нейният съпруг Доминго Хиндоян е голям диригент. Нямам търпение да получа възможността да пея заедно със Соня Йончева в цял спектакъл, защото тя е не само много добра певица, но и голяма актриса, много пламенна!“

Имате планирани ангажименти до 2022 г. Какви нови предизвикателства Ви предстоят?
„Предстои ми дебют в Манон Леско, в Селска чест, на нови сцени като Франкфуртската опера, Операта в Лозана и Метрополитън. Следващата зима ще бъде дебютът ми във Виенската Щатсопер. Очаквам го с нетърпение! Наистина имам планирани ангажименти задълго напред, но обичам да живея в настоящето, а не да мисля надалече. Хубаво е да радваме на настоящия момент! Концентрирам се върху това, което ми предстои сега, а не през 2022 г.!“

Кое е най-голямото предизвикателство пред младия певец днес? Да не бърза с репертоара ли?
„Да. Много е сложно, защото това зависи от гласа. И в това отношение Райна Кабаиванска много ми помогна, защото откри, че аз имам специфичен глас между баритон и тенор. Бях на 26, когато дебютирах в Норма и в Кармен. Много хора ми казваха: „Не, ти трябва да започнеш с Моцарт!” На теория – да, но ако бях започнал с Моцарт, това нямаше да се отрази добре на моя глас. Грешката, която виждам в днешно време е, че всеки се опитва да изпее всичко. Докато в миналото певците са се специализирали в определен репертоар. Случвало се е певец да натрупа богат репертоар, но само ако изчака подходящия за това момент. Прекрасен пример за това е американския тенор Грегъри Кунде. Той е започнал с Росини, а днес стига до Отело, Норма, Аида, драматичен репертоар. Успял е да изчака гласът да придобие друга окраска, друг обем. Така че това, което аз трябва да направя, е да не избързвам с много драматичния репертоар. Много пъти са ми предлагали Отело и аз съм отказвал. Защото смятам, че преди това трябва да направя други роли, за да стигна до Отело. Както и до Манон Леско, в която ми предстои дебют през 2022 г.“

За какво мечтаете днес?
„Бих искал да постигна баланс между кариерата и личния живот. Защото в днешно време работата наистина е много тежка. Трябва да бъдеш навсякъде през цялото време. Също така трябва да отделяш време за социалните медии, в които трябва да бъдеш представен с интервюта и с постове. Това отнема от времето за учене, както и от личното време. Да, аз бих искал да се развивам в кариерата си и да печеля нова публика, но в същото време да имам нормален живот, доколкото е възможно,  и време за почивка. Спомням си, Павароти ми казваше: „Много по-трудно да имаш дълга кариера днес, отколкото по мое време! Когато аз започвах кариерата си, можехме да си изберем да пътуваме до Америка с кораб. Така имаш един месец да си почиваш и на кораба, докато пристигнеш!” Можеш да си почиваш, можеш да учиш. А сега един ден си на едно място, на следващия ден пристигаш със самолета на друго място и трябва да пееш веднага, преди още да си преодолял часовата разлика или температурната разлика. Не е лесно да запазиш физическото и психологическото си здраве!“

Прочети цялата публикация