БНР | 14.07.2018 10:03:25 | 373

Сонер Чааптай: Има благоприятни условия Турция и България да се сближат в следващите години


Българският президент бе единственият държавен глава от Европейския съюз, който уважи тържественото начало на новия мандат на турския президент Реджеп Таип Ердоган в понеделник - факт, показателен за това колко ниско са паднали турско-европейските отношения през последните две години на извънредно управление у югоизточните ни комшии.

Румен Радев обясни ясно защо не се подвежда по общия ум:

"Неведнъж съм обръщал внимание върху недопустимата намеса на Турция в българските избори и нашите религиозни дела, но убеден съм, че ненамесата във вътрешните работи е основата на това, така необходимо на всички ни, добросъседство. Тук съм, защото уважавам избора на турския народ и очаквам същото от страна на нашите съседи. Турция е югоизточната порта на Европа, която в момента удържа имигрантския натиск и след катастрофалния провал на енергийната ни политика, Турция се превръща и в решаващ фактор по отношение на надеждността на нашата енергийна сигурност, на доставките и на цената на природния газ."

Напрежението между Анкара и редица европейски държави със сигурност ще продължи да тегне и върху българо-турските отношения. Какви са шансовете за позитивна промяна и могат ли усилията и на президента, и на правителството ни да играят като "мост" между Евросъюза и Турция и да бъдат успешни? Според анализатора от Вашингтонския институт за близкоизточна политика Сонер Чааптай има благоприятни условия двете страни да се сближат в следващите години, но не твърде много.

Макар и да продължи цели две години, извънредното положение, чийто край бе оповестен вчера, изигра най-важната си роля едва преди двадесетина дни - на президентските и парламентарните избори, с които бе узаконена конституционната промяна в Турция, обясни Чааптай в интервю за предаването „Събота 150“:

„Извънредното положение допринесе съществено за една несправедлива кампания преди изборите на 24 юни - първата в историята на Турция, която провеждаше свободни и честни избори от 1950 година насам.“

С извънредните укази от юли 2016 година насам бяха уволнени повече от 110 хиляди държавни служители, военнослужещи и полицаи, под предлог, че сътрудничат на проповедника Фетулах Гюлен срещу държавата. Последните 18 хиляди уволнения бяха оповестени едва тези дни.

Според Чааптай, с отмяната на извънредното положение идва и краят на чистката, но не непременно и нормализиране на политическия живот, тъй като изборите на 24 юни дадоха огромна власт на президента:

„Той контролира изпълнителната власт, а чрез нея - полицията и военните. Той има контрол над законодателната власт чрез партията, която оглавява. Той може да оформя и съдебната система чрез кадрови назначения. Турция преминава в нова политическа система. Аз я наричам „Втората турска република“. Ако Първата република бе основана от Мустафа Кемал Ататюрк, Втората република ще е републиката на Реджеп Таип Ердоган. Той има пълно господство над политиката в страната.“

Независимо от големите предизвикателства пред Турция - нерешеният от десетки години кюрдски въпрос и двуцифрената инфлация са само част от тях - именно големите правомощия на президента ще позволят на новата система да просъществува и без извънредни укази, смята анализаторът от Вашинтонския институт за близкоизточна политика.

Според Чааптай с консолидирането на властта на Ердоган се създават благоприятни условия за сдобряване с Европа.

Дори и да се стигне до сближение, процесът на приобщаване на Турция към Евросъюза едва ли ще напредне. Антиевропейското настроение, което овладя турското общество в последните години, ще характеризира и занапред двустранните отношения. Но не то ще е основната пречка за сдобряването между Анкара и Брюксел:

„Ердоган не е единственият, който затруднява процеса на присъединяване. Проблемът е също така в издигането на крайнодесни партии в страни като Франция и Германия. Някои от тези партии са близки до управлението в отделни държави и дори оформят политиката им, както е например в Дания. Дори ако на власт в Турция не бе Ердоган, а някой привърженик на Европа, пак щеше да е трудна задача да се пледира за приобщаването на страна с 81 милиона население към Съюза. Много от крайнодесните лидери в Европа говорят срещу кандидатурата на Турция с аргументи срещу Исляма в културен аспект.“

Няма ли охлаждането на Европа да тласне Турция в ръцете на Русия? Отговорът на Чааптай е „не“. Доводите са исторически:

„Историята на издигането на Руската империя е и история на пропадането на Османската. Османците са били разбивани брутално и многократно във войни, започнати от руснаците. За Турция Русия олицетворява възмездието и Ердоган съзнава това.“

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.


Прочети цялата публикация