Сделката за бронираните машини – между модела на изтребителите и пълния провал

Проектът за купуване на бронирани машини, който се очаква да излезе над 1.4 млрд. лева с ДДС, продължава да зацикля във все повече неясноти. Според източници на Меdiapool работата по него е блокирана, като най-проблемните въпроси са два. Правителството иска да включи в проекта и българският бизнес, чиито възможности обаче се оказват доста ограничени. Висши военни неофициално дори започнаха да се оплакват, че големите военни заводи поемат различни обещания, но реалните им възможности не отговарят на претенциите им. Другият основен проблем е свързан с допълнителното оборудване – все още има спорове около избора на необходимите радиостанции. На този фон два независими източника твърдят, че е възможно проектът да се реализира по модела на изтребителите - да се вземе политическо решение да се работи с Германия и страната ни да търси конкурентна цена и параметри на поръчката в рамките на двустранни преговори. Така ще се "балансират" и поръчките сред ключовите ни партньори, след като САЩ вероятно ще доставят новите изтребители. Подобен сценарий не е лишен от логика и ще даде възможност на военното министерство да се измъкне от блатото на различните политически и бизнес интереси, които неизменно съпътстват подобни проекти. От министерството обаче не потвърждават тази информация. Даже все повече източници от МО са все по-скептични за бъдещето на този проект и коментират, че той по-скоро ще се забави сериозно. Допускат дори възможност да се провали. Военните, консултантите и подробностите Проектът за бронираните машини се движи най-малко от пет години, като изискванията по него бяха променяни на няколко пъти. След като правителството на ГЕРБ подготви финансовата му рамка, се заговори, че кабинетът все повече го смята за приоритетен. Постепенно обаче подготовката му блокира. Въпреки че военният министър очакваше МО да изпрати искания за оферти до потенциалните участници през януари, това не стана и вече никой не смее да поставя срокове. МО започна да търси външен консултант, който да помогне изпълняването на заложеното изискване за включване на българската индустрия. По-големият проблем обаче е, че около подобни проекти е традиция да работят и много други неофициални "консултанти". Правителството иска 20% от парите по проекта да останат в български фирми, но оборудването, което може да се прави у нас, е по-евтино, а не е ясно и дали българските компании имат достатъчен капацитет да се включат. Това все повече изнервя ангажираните с проекта военни, които открито започват да недоволстват. В подготовката на този проект те имат повече "правомощия", като това води и до сблъсък между цивилните и военната експертиза. Вече бе взето решение основните машини, които ще бъдат закупени, да са със задвижване 8х8, но част от специализираните и спомагателните машини ще бъдат 6х6 и 4х4. Решението с какво задвижване да бъдат основните машини дълго време беше обект на остри спорове, но в крайна сметка се е наложил най-скъпият вариант. Друг чувствителен въпрос е за комуникационната система. Вероятно ще бъде избрана голямата американска компания Harris, въпреки че при подготовката на проекта е имало гласове, според които изборът не трябва да се предопределя, твърдят източници от МО. Според някои оценки в МО възможностите практически са много ограничени заради изисквания за съвместимост и пр. Параметрите на проекта Бронираните машини са необходими за оборудването на батальонните бойни групи, които са основното изискване на НАТО към България и които се превърнаха в нещо като двигател на реформата на българските въоръжени сили през последните пет години. Според заданието трябва да бъдат купени 150 машини (90 бронирани и 60 обслужващи и осигуряващи) и специална техника за 3 батальонни групи, комуникационна и информационна система, тренажори и друго оборудване. Ценовият таван е 1.464 млрд. с ДДС. Освен това МО иска проектът да се реализира и плати за над 10 години. Осъществяването на подобна финансова схема също няма да е лесно. Все още не е ясно точно от кои фирми ще поиска оферти МО, но интерес проявяват мултинационалната компания General Dynamics, германската Rheinmetall, финландската Patria, американската Textron и други.

Прочети цялата публикация