30 години след Берлин все повече стени срещу предизвикателствата на глобализацията

"Стена на Тръмп с Мексико", "бариера на сигурността" между Израел и Западния бряг, огради около испанските анклави в Мароко. . . Берлинската стена трябваше да е последната, обаче 30 години след падането й постоянно се издигат нови стени в отговор на предизвикателствата на глобализацията. "9 ноември 1989 г. беляза нещо, което мнозина се надяваха да е нова епоха на сътрудничество и отвореност отвъд границите", спомня си Транснационалният институт (ТНИ), прогресивен мозъчен тръст в Амстердам. "Тридесет години по-късно изглежда се е случило точно обратното: светът отвръща на международните проблеми със сигурността със стени, милитаризация и изолация", смята ТНИ в доклада си "Изграждане на стени". "Вълната от оптимизъм беше краткотрайна", потвърди Александра Новоселоф от Международния институт за мир в Ню Йорк. "Стените продължават да са тук и са се увеличили. Днес те са повече, отколкото преди 30 години. Преброих около 20, което е двойно повече, отколкото през 1989 г.", добави Новоселоф. Политоложката Елизабет Вале от Квебекския университет в Монреал пък е преброила 70-75 построени или обявени стени спрямо около 15 през 1989 г. Ако се поставят една до друга, "съществуващите стени ще са с обща дължина около 40 000 км", което е колкото обиколката на Земята, каза авторката на книгата "Граници, огради и стени - Състояние на несигурност". Глобализацията беше породила надеждата, че границите ще изчезнат, но всъщност предизвика обратна реакция, подхранваща суверенизма и национализма, които обичат преградите, каза Брюно Тертре, съавтор с Делфин Папен на "Атласа на границите. Стени, конфликти, миграции". Бариерите се умножиха след 11 септември 2001 г., анализира Тертре, който е заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания в Париж. Хората започват да строят стени "в опит да се борят по малко смешен начин срещу глобални явления като тероризма, миграциите или бедността", каза Александра Новоселоф. В общество, което е загубило опорите си, което води до засилено искане за държавна намеса и защита, "пространствената граница се възприема като абсолютна защита", каза Мишел Фуше, автор на "Завръщането на границите". Стената служи като "метафора, от която се очаква да успокои тревогите ни", добави преподавателят на приложна геополитика в Колежа по световни изследвания в Париж. "В епоха, в която популизмът бързо набира сила, стената е бързо решение, което едно популистко правителство може бързо да осъществи", каза Елизабет Вале. Стените като бариери на сигурността днес все повече стават антимиграционни. "Страните членки на ЕС и на Шенгенското пространство са построили от 90-те години близо 1000 км стени, или шест пъти дължината на Берлинската стена, за да спрат влизането на изселени групи", пише в доклада на ТНИ. Обаче "стените не позволяват да се спрат потоците", смята Вале. "Напротив, те допринасят за превръщането им в нелегални. Те не позволяват да се спре трафикът - например повечето вкарани наркотици в САЩ минават през гранични пунктове. Нещо повече, те допринасят за прикриването на една действителност, тази на растящата несигурност в южните страни. Когато милиони хора няма да имат друг избор освен да заминат, стените ще станат безполезни", предупреди експертката. "Вярно е, че стените не са решение, но те са отговор по спешност на един също толкова спешен проблем", каза френският историк Клод Кетел, който предупреди "да не се демонизират стените". Не бива да се бъркат същинските гранични стени, които са предназначени за контрол на влизащите в дадена страна, и бившата Берлинска стена, която забраняваше излизанията, с което си спечели прякора "стената на позора", подчерта Майкъл Рубин от консервативния вашингтонски мозъчен център "Американ ентърпрайз инститют". "Стените работят, ако целта им е да защитят националната сигурност и да възпрат незаконната имиграция", смята той и дава за пример бариерата между Израел и Западния бряг. "Почти веднага броят на успешните атентати в Израел спадна с 90 процента", каза бившият служител на Пентагона. По БТА

Прочети цялата публикация