Mediapool.bg | 23.01.2020 15:57:46 | 95

Частните болници не искат да правят търгове за лекарства, а НЗОК да ги купува вместо тях


Националното сдружение на частните болници излезе в четвъртък с позиция, в която се обявява против плановете на правителството да ги задължи да правят обществени поръчки. Вместо това те искат НЗОК да договаря по заявки от болниците количества и цени на лекарствата и да плаща директно на доставчиците. Това, според тях, ще реши проблема със засечената седемкратна разлика в цената, на която частните болници са купували конкретно лекарство в сравнение с държавните и общинските. “Казано накратко, вместо да се провеждат над 30 търга по няколко пъти в годината, НЗОК да договори с производителите цената на доставка и да заплаща директно на тях. Така цената ще е еднаква за всички, а бидейки единствен купувач, касата може да договори много по-добри условия на доставка, в това число и най-ниските възможни цени“, коментираха от сдружението. Така според частните болници няма да се налага и да се нарушава европейското право с неблагоприятни последици от това. Те продължават да са убедени, че по право са освободени от обществени поръчки, дори след като здравният министър потвърди, че ЕК е започнала процедура срещу България и настоява и частните болници да ги провеждат, когато ползват обществен ресурс. Частните болници са за централизиран търг, но без да се явяват на него “100 търга, независимо кой ги провежда, са 100 отделни условия за корупция. Един търг е само едно условие за корупция. Нека елиминираме всякакви условия за корупция и кръгови доставки в болниците през собствени дистрибутори и нека НЗОК да се занимава с това нещо“, коментира пред Mediapool mредседателят на сдружението и собстевник на пловдивската болница “Тримонциум“ Красимир Грудев. На въпрос защо тогава частните болници не са се явили и са бойкотирали електронния търг за онколекарства на МЗ, който цели при прозрачна и конкурентна процедура да се постигнат по-ниски цени, на които после болниците да си купуват медикаменти, Грудев не даде конкретен отговор, но посочи, че частните болници са имали съображения за това. Нито една частна болница не е участвала в е-търга на здравното министерство за онколекарства за следващите 2 години на стойност 1.3 млрд. лева, който предвожда до десетима дистрибутори, дали най-ниска цена, след това да зареждат болниците. При класирането им предложената цена няма да може да надвишава с повече от 10% дадената най-ниска, а в последствие на отделните търгове в болници избраните дистрибутори ще могат да предлагат само по-ниски, но не и по-високи цени. Според Грудев обаче не само частните, но и държавните и общински болници не трябва изобщо да правят обществени поръчки, тъй като това е излишно харчене на време и пари. “Ако 100 болници, включително и частните, провеждат търгове, едва ли е възможно всички да постигнат една и съща цена за едно и също лекарство. Т.е. пак няма да имаме уеднаквяване на цените. Това, което предлагаме е болниците да нямат нищо общо с това. Така няма да се налага да поддържат отделен персонал, да харчат пари за обществени поръчки, да си чакат парите от НЗОК, за да се разплатят, а целият процес ще се прехвърли в НЗОК“, коментира той. “Така ще постигне възможно най-добрите цени, ще постигне най-добрите условия на плащане. Ще има пълен контрол и прозрачност за постигнатите цени и ще има много голяма предвидимост на разходите“, коментира Грудев. В четвъртък НСЧБ е внесло предложенията си и до институциите -МЗ, НЗОК, парламентарната здравна комисия. Възможни проблеми На въпрос как при това предложение ще бъдат избегнати съществуващите в миналото проблеми, когато МЗ правеше търгове вместо болниците и онкоболни оставаха без лекарства заради лошо планиране, Грудев заяви, че процесът може да се организира. В момента болниците си купуват сами лекарствата, а НЗОК им възстановява средствата. Той смята, че НЗОК може да купува лекарствата по предварителни заявки от болниците и като се смятат количества на исторически принцип. “По принцип е вярно, че болниците най-добре знаят какви са им потребностите, но те могат да подадат своите заявки в НЗОК“, заяви той. Все пак и той има известни притеснения, че НЗОК може да договори покупката на лекарства, които болниците не искат да използват, а предпочитат да се снабдят с друг продукт, когато става въпрос за генерични продукти. Задължителните обществени поръчки може да бъдат обжалвани Грудев заяви, че частните болници не изключват да обжалват ако държавата ги задължи да правят обществени поръчки. Ние още не сме видели официалната кореспонденция с ЕК, която изисква да бъдат въведени обществени поръчки и за частните болници. Според нас европейското право не вменява такова задължение на търговските субекти и затова нито частните, нито държавните и общински болници трябва да правят обществени поръчки, коментира Грудев. Затова частните болници ще изчакат първо да видят аргументите и ако не ги намерят за убедителни, ще сезират ЕК, а в последствие могат и да обжалват в Съда на ЕС в Люксембург. “Предприемането на действия за промяна в ЗОП означава признание, че преди това парламентът е приел лобистки текстове, което не е отговаря на истината. Внесеното от народния представител Лъчезар Иванов и прието от Народното събрание предложение, отговаря изцяло на смисъла и съдържанието на Директива № 2014/24/ЕС. По същество приетото изменение е синхронизация на нашето с Европейското законодателство по отношение на дефиницията и приложното поле на термина “публично-правна организация”. По този въпрос Националното сдружение на частните болници има проведена кореспонденция с ЕК, доказваща правотата на взетото решение. В тази връзка нова промяна в закона, свързана с дефиницията на понятието "публично-правна организация” би било в противоречие с директивата“, се казва в позицията на частните болници.

Прочети цялата публикация