Mediapool.bg | 01.02.2020 09:18:00 | 80

Остров Ливингстън - това е АНТАРКТИДА


Това ли е краят на света? Без преувеличение? Питам се и сама си отговарям: когато леденият пейзаж, с плаващи в океана замръзнали блокове, айсберги и ниски облаци изпълни очите и душата ти, отговорът е само - да. Целият ми скептицизъм от първите стъпки на остров Кинг Джордж изчезва, когато с чилийското 30-годишно корабче „Карпух“, дълго само 25 метра и  преустроено като научно-изследователски съд , прекосяваме пролива Бренсвилд. „Бушуващите вълни“. След като сме чакали около 5 часа на брега на Кинг Джордж (добре че любезните чилийци ни подслониха и нахраниха), в 21 ч., опаковани като за през океана, един „Зодиак“ ни отвежда на „Карпух“. Впрочем, от залива Максуел отплават различни кораби - военни, научно-изследователски, дори круизни. Круизите тук са скъпи, но пък доста измислени. Свалят те на брега, поразходят те малко с лодка и - обратно в лукса. Ако имаш късмет с времето. Ако не, си стоиш на кораба, снимаш се на фона на снежен хълм и в цивилизацията се хвалиш, че си бил на АНТАРКТИДА. Нашият случай не е такъв. Изживяваме всичко с пълна сила. Поне аз. Почти 17 часовото пътуване до българската база „Св.Климент Охридски“ на полуостров Хърт минава безпроблемно, морето е относително спокойно, само Живко лежи в трюма и се моли да не „нахрани рибите“... Затова пък имаме вечер на „българо-чилийската дружба", която продължава до 3 след полунощ и подробностите за нея спестявам. Без излишен патриотизъм ще кажа, че българската база е много добре позната тук, капитанът Хорхе и колегите му са ни били на гости, много им се иска пак да слязат на брега, но няма как. Ние пристигаме, а групата преди нас си тръгва обратно с тях. По пътя акустираме за 2 часа на Уилямс пойнт, в северната част на Ливингстън, да приберем Стефан, Петър и Кристин, които 10 дни работят на палатковия лагер, разбирай палатки, по съвместен българо-чилийски проект за изследване на палеофлората от епохата на динозаврите. Качват се на кораба, леко охладени, но много доволни от свършеното. Пият чай и още нещо - по нищо не личи че са били почти на открито ... на края на света. Това са полярниците. И така - след 3 полета, 1 кораб, 2 Зодиака, няколко джипа и таксита, сменили 3 хотела, преспали 4 нощи в Great Wall и преминали през 3 континента, на 30 януари, в 15 30 ч. стъпваме  на българска земя. С площ от 798 кв. км остров Ливингстън е втори по големина в архипелага след Кинг Джордж. Според австралийския алпинист Гилдей островът има може би най лошото време на света. Но днес не е така, спокойно е и темепературите са около 3-5  градуса над нулата. Чакат ни с нетърпение и ни превозват до брега облечени с непромокаеми костюми „Викинг“, снабдени със спасителни жилетки. В базата в момента работят 21 души. Веднага запомням Иглика Трифонова и командира на базата Йордан Тодоров, от които можеш много да научиш. Времето е дори топло за сезона, няколко дни преди да дойдем е валял дъжд, ми каза Иглика. Настаняват ни в спалните, които напомнят на хижи, столовата е уютна, кухнята е нова, а Юлето, която си тръгва с втората група,  ни е сготвила агнешко. От утре—дежурства. Аз съм с музиканта Хари - и двамата не сме много по готвенето, но няма да се изложим. В базата има строг дневен режим и ПРОФЕСОРЪТ, както всички наричат проф. Христо Пимпирев, е безмилостен! Той заедно с Румен,Теодосий и Хари пристигат 12 часа след нас с испанския Есперидас, защото няма място за цялата ни група на един кораб. В 3 30 ч. всички от базата са на брега, Иглика снима как „Зодиакът“ акустира в тъмното, после разговори до сутринта... Само дългогодишните професионални и приятелски контакти на Христо Пимпирев осигуряват нашето присъствие тук, видях го с очите си. И още нещо - в сезонната ни база в момента се работи по 4 морски, 2 геоложки и 1 социологически проект. И то все от млади хора, мотивирани да изследват как се променя  климатично и геоложки Земята. Защото тук личи най-добре. Да запалиш младите не става само от академичната банка... За работещите на АНТАРКТИДА, не само българи, тази земя не е само ледове, тюлени, айсберги и ледници, а и сериозен научно-изследователски труд с перспектива, за който трябват не само мотивация, но и средства. Защо това не го разбираме докрай у НАС? Първият ден на базата започва с инструкции за реда и най важното - безопасността. Безопасността е тема номер 1. Без излишен драматизъм, но много категорично, Данчо, командирът на базата, ни обяснява какво трябва и какво не трябва да се прави тук. Снегът се е разтопил, ледът е тънък, има опасни пукнатини, най-безопасно е да ходим по брега, а не по ледника, да не излизаме сами. Гледай си в краката, а не в небето... В района са се появили 3-4 леопардови тюлени, те не са агресивни, но към тях трябва да се отнасяш с респект, а не да ги гониш с микрофона. Първият ден правим разходка около базата – първо музея Куцото Куче - основната наша сграда  от 93-та до 98-ма година. Най старата запазена постройка тук, обявена за исторически паметник. Побирала е 5 човека, а шестият е трябвало да спи на корабната маса. Какво ли няма  вътре - от първата новогодишна елха и картата на доцент Никола Василев, до първата китара и първите ски. После към двата параклиса. Старият Свети Иван Рилски, чиято врата е занитена - няколко пъти я намирахме отнесена надолу от силния вятър, обяснява Данчо. И новият - всички икони в него са изрисувани на място. Отиваме и до мястото  където ще се строи новата научна лаборатория. Там вече работят. Но подробности за нея - утре. На обяд Стефан ни изненадва - в цивилизацията на дамите се подаряват цветя, а тук на нас ни подарява фосилизирани цветя на около 90 милиона години. Денят ми е пълен. Особено след разходката с Данчо по ледника до Крумов връх с моторна шейна. Гледката е само лед и бяла тишина... Пия си кафето и гледам айсберга, отчупил се преди дни от ледника Перуника... Следва продължение.

Прочети цялата публикация