Fakti.bg | 22.03.2020 11:07:39 | 261

Тайният план на Борисов - стадото да се имунизира само


Премиерът Бойко Борисов затяга карантината в държавата по примера на другите в ЕС, но е скептичен доколко това върши работа. "Вярно, Великобритания нямаше мерки като хората – те по друг принцип работят, може да са прави, не им давам оценка аз", подхвърли той между другото след видеоконферентния Европейски съвет на 17 март.

Какво го дърпа встрани от общия европейски път?

Той се съмнява, че държавата има сили да издържи на дълга самоизолация. Едва ли друг знае по-добре какво е нейното състояние.

Скептицизмът му се усеща още от деня, когато България регистрира първите болни от COVID-19. На 8 март той представи следната картина: "Разполагаме с около 4000 новоплатени теста плюс близо 3000, които имаме. Считаме, че са абсолютно достатъчни, защото ако се стигне до това да се изразходват всичките тестове, то вече епидемията ще е такава, че не е нужно да се тества. Вече се действа по друга формула".

Каква е другата формула разказа два дни по-късно. "60-70% от населението на Европа ще бъде заразено с коронавируса... Вирусът не може да бъде спрян от маските, защото е под 1 микрон, и единственият начин за предпазване, е спазване на хигиенните съвети на лекарите", обясни той след извънредния Европейски съвет на 10 март.

Борисов не е оригинален

И други европейски ръководители мислят като него, а той се опитва да се нагоди към онези, чийто авторитет ще го пази най-добре, ако епидемията излезе от контрол. Най-изявен изразител на скептизизма към драстичните мерки е британският премиер Борис Джонсън. Според него природата е по-мъдра от лекарите и тя ще спре разпространението на коронавируса по естествен път, когато достатъчно много хора (60%) го преболедуват и създадат колективен имунитет. Британците наричат това "стаден имунитет". Тъй като развитието на епидемията засилва психозата, британското правителство въвежда ограничителни мерки само за някои слоеве от населението - например за най-уязвимите възрастни хора и хронично болните, като призовава онези, които могат да работят дистанционно, да си останат у дома. Парадоксално то полага най-малко грижи за децата и младите и не затвори нито училищата, нито университетите чак до 20 март. Логиката му е, че те боледуват по-леко, и като си изградят масов имунитет, ще започнат да пазят и другите.

Има и скрита логика, за която не е удобно да се говори. Британската здравна система, която се смята за една от най-лошите в Европа (взета за модел в България), разполага със слаби резерви да поеме много болни наведнъж - едва 5000 легла. За да не се стигне до критично претоварване, много пациенти трябва да изкарат болестта накрак, а това е по силите на по-младите. Борис Джонсън иска да си запази резерви за посрещане на пика на болестта, който ще е през лятото или есента.

Имперският колеж в Лондон направи прогнозен модел на развитието на епидемията, който показа, че при управляемо разпространение на епидемията може да се очаква, че 250 000 души ще починат от болестта, а 40 милиона ще бъдат заразени. Числото е прекалено голямо дори за държава с 66-милионно население и правителството се стресна. Затова от тази седмица препоръчва частични ограничителни мерки, които според него могат да сведат смъртността под 20 000. При население, което доживява средно до 81 години, това означава, че най-възрастното поколение вече е прежалено.

Подходът е циничен

и европейските лидери не смеят така арогантно като Борис Джонсън да го подкрепят. Но това не им пречи да следят политиката му с любопитство и дори тайно да я харесват. Френският президент Еманюел Макрон и германската канцлерка Ангела Меркел също са склонни да мислят, че в крайна сметка естествените имунни процеси ще се справят с болестта, а не националните им здравни системи, за които знаят, че няма да издържат на огромно натоварване. За разлика от Китай нито една от най-богатите европейски държави не обещава да изгради специализирана болница за една седмица.

И двамата се изказаха, че очакват заразата да стигне до 60% от населението им и уверенията колко сърцато ще се борят с нея бяха за спасяване на собствения им политичеси образ. Президентът Макрон заяви на виртуалния Европейски съвет на 17 март, че сме във война, но два дни по-рано насърчаваше французите да ходят да гласуват на първия тур на местните избори, защото неговата партия досега не е овладяла само местната власт. Когато избирателите масово отказаха да гласуват, отсрочи втория тур чак за 21 юни. Даже им предложи бонус: замрази пенсионната си реформа, за да не ги провокира да излизат на протести, за които, както се видя от поведението на "жълтите жилетки", коронавирусът не е пречка.

Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен усети, че нагнетяването на напрежение чрез силни думи като "война" може да има обратен ефект, и още на другия ден след виртуалния Европейски съвет се дистанцира от Макрон чрез интервю в германския вестник "Билд". "Лично аз не бих използвала термина "война", но разбирам мотивацията на френския президент, защото коронавирусът е опасен враг", каза тя. Борисов обаче хареса думата и същия ден заяви: "Ние сме във война с невидим враг. Единствената работеща мярка за справяне с разпространението на коронавируса е асоциализацията."

Като бивш полицай и човек с богато минало

той е имал възможност да общува с асоциални типове и затова международно приетият термин "социално дистанциране" разбира по начина, с който е свикнал. Извънредното положение създава условия за злоупотреба с обществения ред преди всичко от управляващите, защото могат да посягат на гражданските свободи по свое усмотрение. Следващата крачка - военното положение - е отлична среда за развихряне на въображението на хора с диктаторски наклонности.

Народът казва: "Дай му на човека власт, за да го видиш какво представлява!" Главният прокурор Иван Гешев толкова се възхити на военната терминология, че изля откровено мислите си: "Трябва да преминем в режим на почти военно положение. Става въпрос тук, сега, веднага, а не утре, когато ще е късно". Борисов се разграничи от неговия милитаризъм, но като знаем в каква хармония работят, вероятно прилага тактиката на доброто и лошото ченге, която неведнъж сме наблюдавали. Първата жертва на развинтената им фантазия ще бъде остатъчната свобода на словото, която продължава да им пречи да разгърнат своето величие. Нищо чудно, че един пребит журналист в условията на извънредно положение не ги разстройва много.

Що се отнася до твърдите мерки в борбата с коронавируса, само една държава ги прилага напълно ефикасно. Северна Корея е във военно положение откакто се помни и там няма нито един заразен от коварния вирус. Впрочем, имаше един, но го разстреляха.

Прочети цялата публикация