Ледените хроники на Теодосий Спасов

Музика сред ледената пустош. "Неземно усещане, въпреки че сме на земята, но на края на света, нещо, което остава за цял живот като впечатление и те държи буден." С тези впечатления, които очаква да избледнеят и след време от тях да остане само есенцията, се завърна от Антарктида Теодосий Спасов. 

Преди повече от 20 години той участва и в концерт в подножието на Еверест, аналогията с който е неизбежна.

„Разликата е, че все пак нагоре, към Еверест присъстват човешки същества. Всичко това е превърнато в туризъм, това покоряване на върхове е мания на доста човешки същества. Има вече услуги с хеликоптери - да те качат високо, шерпи да те изтеглят, да те снимат на Еверест. Долу, на Антарктида (така се изразявам, защото е на юг, под нас някъде се пада), там също вече започват да се появяват круизи, услуги да закарат туристи, които са си платили доста скъпи билети, да отидат по тия места, набързо да ги откарат с надуваеми лодки, да ги наснимат с пингвини и тюлени и обратно да ги върнат на континента”, сподели музикантът в предаването "Сценична треска".

Местните обитатели - пингвините и тюлените, ги посрещнали много радушно. „Оказа се, че обичат и музика.”

„Невидимото, усещането остава за самия теб. Това е място, където чувствителността на хората на изкуството се изостря и идеите пристигат мигновено и се реализират мигновено”, каза още Теодосий Спасов.

С китариста Християн Цвятков, с когото свирят отдавна, на Антарктида са композирали 12 пиеси, които предстои да излязат в албум. В една от музикалните пиеси се чува океанът. 

„Ние свирим в близост с Християн. Тя се нарича „Да те чакам вечно мога аз”. Може би тя се появи от това разстояние и тази носталгия към близките. Другата, която стана любима на базовия лагер и на проф. Пимпирев е „Танцът на пингвините”.

„Там толкова лесно всичко идваше. Въздухът беше прекрасен – брилянтно чист. Пихме вода от ледници...”, допълва картината музикантът.

Как Теодосий Спасов възприема случващото се сега, с повсеместната карантина заради коронавируса?

„Това е на крачка от отказване да бъдеш музикант. Защото нашето изкуство е триизмерно – публика при всички случаи, жива, сърцата, с душа и разум срещу нас. Ние - като проводник на едни прозрения, божествени и жаждата да споделим това с публиката. Трите измерения оформят изкуството. Ето, ние сме вече разединени. Публиката не съществува. Няма на кого да споделя моите прозрения, които все повече се отдалечават от мен. И жаждата ми да достигам до тия прозрения като че ли започва да намалява. Най-важното е да спасиш кожата си – това остава.”

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. Снимки: Теодосий Спасов - личен архив

Прочети цялата публикация